Според българските вярвания празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден.
Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момченца, стопаните колят обикновено ярки петли за тяхно здраве. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и предпазва от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия). На Петльовден не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне – Посрещането на Господ или донасянето на 40 дневния младенец Христос в църквата в Йерусалим. Народът често нарича този ден Зимна Богородица и го свързва с ред поверия и традиции, които нямат нищо общо с християнския характер на празника, например, че не трябва да се работи, за да не се родят деца с физически недостатъци.
Широко известено е и че много хора смятат в духа на шегата този ден за празник на хората, работещи най-древната професия, както и на хората със нетрадиционна сексуална ориентация. Неизвестно е кога е възникнала такава представа, но се изказват предположения, че това е станало по време на комунизма и по някакъв начин е свързано нагласата на тогавашната власт да се стреми да отхвърля празниците, които не са свързани с нейната доктрина.
/e-Razgrad/
Hits: 0