В слънчеви дни електромерите на редица апартаменти в нюйоркския квартал “Бруклин” се движат назад, тъй като на покривите са инсталирани фотоволтаични панели.
Когато слънцето грее ярко, хората не могат да използват цялото електричество и от консуматори се превръщат в производители, чиято мощност се прехвърля към съседите през електрическата мрежа. Този случай не е прецедент или някакъв пилотен проект. Стотици нюйоркчани купуват и продават слънчева енергия помежду си чрез блокчейн платформа, която заобикаля всички сложни регулаторни и административни изисквания. Процесите са автоматизирани благодарение на интелигентни измервателни и контролни уреди, както и на умната мрежа (smart grid) в района.
На практика това, което започна с дигиталните валути, все по-осезаемо навлиза в енергийния сектор. Той е един от секторите, които успешно прилагат блокчейн и позволяват на хората да усетят положителните ефекти от технологията, която променя начина, по който се търгува електроенергията, и въвежда нови бизнес модели. Точно затова има все повече проекти като този в Ню Йорк. В Китай Wanxiang Group пък планира инвестиция от 30 млрд. долара в проект за интелигентен град, захранван от блокчейн електричество. Редица японски компании като Kansai Electric Power Co., Nihon Unisys, Mitsubishi UFJ Bank и Университета в Токио също проучват потенциала за приложение на технологията зад криптовалутите в електроразпределението. Пилотни проекти действа още в Лондон, Копенхаген и Виена, като при тях дори се използват батерии за съхранение на енергия и дори електромобили.
Защото в България винаги е трудно
Но в България моделът все още е напълно невъзможен. И то не защото технологиите се разпространяват бавно или са много скъпи. Проблемът е в законодателството и липсата на политическата воля за такава промяна. Електроразпределителните дружества са сравнително тромави структури, стриктно регулирани от КЕВР и ограничени във възможностите си за инвестиции поради натиска за по-ниски цени. Парадоксалното в случая е, че именно модернизация може да доведе до понижаване на тарифите чрез оптимизиране на процесите и намаляване на загубите.
“Най-голямата причина да нямаме масови виртуални централи днес са регулациите. Те изостават много от технологията. Другата причина е поверителността. Особено в страни като Германия има много бариери по отношение на споделянето на данни, каквото обаче е нужно, за да функционира една виртуална електроцентрала. Участващите в нея трябва да се съгласят със споделянето на своите данни, за да станат част от голямата екосистема”, казва пред “Капитал” Бен Хил, който е бивш вицепрезидент на Tesla, търговски и технически съветник на британския стартъп Solo Energy и собственик на консултантска фирма B3 New Energy.
Как е в Ню Йорк
С помощта на стартъп компанията LO3 Energy и дигиталните решения на Siemens жителите на нюйоркския квартал са основали Brooklyn Microgrid – умна електроразпределителна мрежа. Първите сделки между съседи, които нямат собствена слънчева система, и тези, които са произвели повече от необходимия им ток, се извършват през април 2016 г. Чрез блокчейн платформата на LO3 Energy – TransActive Grid, всяка енергийна транзакция е документирана и осчетоводена автоматично, като потребителите имат пълна гаранция за невъзможността данните да се манипулират – една от основните характеристики на блоковите вериги.
В България също могат да се инсталират фотоволтаични панели по покривите, които при свръхпроизводство да продават енергията на електроразпределителното дружество. И има немалко ентусиасти, които опитват. Процедурата обаче е усложнена от куп документи и разрешителни, които трябва да се набавят. Оттам сроковете за изпълнение, дори финансовият въпрос да е без значение, стигат до няколко месеца. Наличието на изискване, че те трябва да се регистрират като търговски дружества, също се явява бариера. Но може би най-неприятното е, че заради таксите и другите съпътстващи разходи продажбата на собствена електроенергия трудно може да постигне икономическа изгода. Проблемът е, че всичко минава през ЕРП-то, плащат се такси за достъп и балансиране, води се счетоводство и т.н. Докато в Brooklyn Microgrid всичко това липсва.
Решения в по-голям мащаб
“Умната система ще ти казва дали можеш да си позволиш да продаваш своята енергия, а наличието на батерии ще осигури допълнителна гъвкавост. Така ще се спестят много пари и всички печелят”, убеден е Бен Хил. Освен за покривни инсталации същият принцип важи и за големи соларни и вятърни централи. Но за да работи той, е нужна съответната регулаторна рамка. Такъв модел вече работи в германското село Вилдполдзрид, което произвежда пет пъти повече електричество от соларни панели и вятърни ферми, отколкото използва – на ниско напрежение хората консумират произведената енергия, а излишъкът се продава на ЕРП. Обратно – през зимните месеци се купува. Върху произведената и консумираната на място енергия не се плащат ДДС и други такси за пренос и достъп. Нещо като местна зеленчукова градина, но вместо домати и краставици се произвежда ток.
Алтернативен подход
Прилагането на блокчейн технологиите в енергетиката има и друг аспект – осигуряването на капитал за нови проекти. Както е известно, инвестициите в енергетиката са големи, а възвращаемостта до голяма степен зависи от държавата – чрез договори за изкупуване на ток, преференциални цени, гаранции или друга помощ. Точно тук например се намесва литовската фирма WePower, която използва блокчейн, за да продава бъдещото производство на енергия от планирани ВЕИ проекти. Идеята е чрез първично предлагане на криптомонети (ICO) да бъде осигурен капитал за изграждане на вятърна или соларна централа, а след въвеждането й в експлоатация притежателите на монетите да могат получат електроенергия срещу тях или да ги продават на крайни потребители и комунални компании.
Неочакван потенциал
Големи части от Африка и Индия, в които живеят над 1 млрд. души, все още няма достъп до електричество. Според анализ на Deloitte Insights именно тези “тъмни петна” биха могли по-лесно да се възползват от новите технологии като блокчейн. Причината е, че липсата на стари електроцентрали, подстанции и кабели позволява по-лесно и ефективно да бъде изградена интелигентна електроенергийна система. “На нововъзникващите пазари правителствата и предприятията могат да използват блокчейн, за да създадат адаптивна и прозрачна електроразпределителна мрежа, като същевременно преодолеят недостига на финансиране и осигурят висока прозрачност на сделките”, се казва още в анализа. Разбира се, в подобно начинание съществуват немалко рискове, свързани на първо място с историческата липса на електрификация и управлението на такава система. Но от друга страна няма необходимост от преразглеждането на политиката и регулаторните рамки, които съществуват в развитите пазари и до голяма степен възпират навлизането на технологиите в енергетиката.
capital.bg
Hits: 6