Поречието на р. Бели Лом е сред най-рисковите от наводнения райони в България. Събирането и изтичането през Разград на големи, неконтролируеми водни маси са се превърнали в циклично явление – през интервал от 20 до 70 години.
Факторите за това са няколко. Значителна част от Разградски регион е разположен върху хълмистата предпланинска част на Дунавската равнина и през нея протича горното течение на реката. В дълъг период от време земеделието тук се е развивало екстензивно, увеличавала се е обработваемата земя, а е намалявала залесената територия. Полските и горските екосистеми постепенно влошават водорегулиращите си свойства. Възниква интензивна водна ерозия поради примитивните почвообразуващи технологии, влошават се водопропускателните и водоотдаващите качества на почвите. Типичен детайл от някогашния Делиорман са били силно ерозиралите земи и сухите поройни дерета.
Първото регистрирано наводнение в Разград е през 1821 г. Сведения за него дава акад. Анание Явашов в книгата си „Разград. Неговото археологическо и историческо минало”. Той пише: „На 8 юни прихожда силен порой и наводнение, което залива повече от 300 турски къщи, издавя много хора и добитък…”
И като се има предвид, че тогава Разград е малък град, в една фамилна къща са живели 2 – 3 многолюдни семейства, то щетите от наводненията явно са били много големи.
За наводнението през 1897 г. липсват архивни документи. Запазени са обаче снимки, които показват, че са залети улици, жилищни, стопански, административни и търговски сгради и помещения. Разрушени са мостове и комуникативни съоръжения.
За бедствието през 1924 г. данни се съдържат в протоколите на Общинския съвет, както и в местната преса. На 29 август 1924 г. са наводнени цели квартали на града. Затлачени са значителна част от градските улици. Поради топлото време възниква и опасност от епидемии. Навлечена е много тиня по улиците на наводнената част от града. На заседание на общинския съвет е решено да бъдат наети работници и колари за почистването на улиците, като нуждите от сумата 40 000 лева за тази цел се вземе по кредити. Решено е и на пострадалите да бъдат дадени до 500 лв. временна помощ, а общо са раздадени над 50 хил. лв. първоначална помощ. Назначена е комисия, която да обходи наводнените квартали, да прецени щетите.
В. „Разградско слово” в своя брой 91 от 14 септември 1924 г. пише, че по повод наводнението градският лекар д-р Георги Панов е държал беседа в читалището. В сказката си той съобщава, че в Новомахленския участък съществуват условия за заболяване на населението. Ниското ниво на участъка, недокопаното корито на р. Бели Лом са най-съществените причини за наводнението. Д-р Панов прави препоръка за избягване на бъдещи подобни бедствия да се вземат съответните мерки – прокопаване на реката, дрениране, повдигане нивото последователно и успоредно с новите застроявания. Необходимо е на пострадалите да се дадат големи парични помощи, за да застроят и поправят жилищата си. Наводнението е причина и за това, че по-бедното население остава без прехрана за зимата.
Пак там се съдържа и информацията, че началникът на градското техническо отделение инж. Григоров е направил писмен доклад до кмета Къньо Камбосев по повод последното наводнение. В него се изтъква, че водното ниво на реката по време на наводнението от 1897 г. е било по-ниско от сегашното с 84 см.: „В участък Новий поради ниския наклон, поради липса на канализация и слабо отичане на дъждовната вода тоя квартал е осъден на вечна влага, която създава невъзможни хигиенически условия за живот и тоя квартал на едно протежение от 200 метра от реката би следвало да се изсели. А за да се избави градът веднъж завинаги от тези наводнения, които могат да се повторят може би в по-големи размери, наложително нужно е довършването на пълната корекция на реката Лом /поне землената работа/ от Ваковската воденица над града до градската скотобойна, евентуално до воденицата на Арабовлу. Във връзка с тая корекция се налага повдигане нивото на всички паралелни улици – в зависимост от бъдещата нивелация. Всички мостове, сегашни и бъдещи, да имат отвор най-малко 10 метра, за да не става задържане на водата.”
За същото събитие пише, с повече подробности, в. „Разградски новини”. Ето как е описано в брой 126 от 4 юни 1929 г. : „На 31 май в 4 часа след обяд страшни облаци се надвесиха над града. Не след много – светкавици, гръмотевици и проливен дъжд, който продължи само 15 – 20 минути.проливният дъжд се излива на 4-5 км от града. Един час след това реката Белий Лом започна да приижда със силна и мътна вода, влачейки дървета, пънове и тиня.. опасности за разливане от коритото и за пакости нямаше, напротив – деца, младежи и жени ловяха на ръце и с кошници дребна ломска риба, която упоена от мътната вода, плуваше край бреговете на реката.
В това време, къде 6 часа след обяд, се разнесе слух, че нова силна вода пристига. И действително такава започна да приижда и за малко време препълни коритото на реката и заля улиците встрани и всички къщи край коритото. Водата влачеше сандъци, части от разрушени край реката вехти воденици, бурета, малки мостове и пр. Пожарната команда и войската от гарнизона – на коне – бяха в услуга на нуждаещите се от помощ. Към 7 ½ – 8 часа вечерта водата намаля и повече опасност за загуби и жертви нямаше. След наводнението стана известно, че поройният дъжд е паднал при селата Недоклан и Кайладжи /дн. Радинград/ – по на 3 – 4 км от града – в околностите на които са залети всички посеви и две деца от с. Недоклан са удавени. Загубите са доста големи, но не такива, каквито се предават например във в. „Зора” от 2 того – „зоологическата градина, сапунената фабрика, скъсани съобщения и пр.” Залята е действително градината на ловното дружество и маслобойната при нея на Д. Тодоров, но „втора след Софийската зоологическа градина” и „сапунена фабрика” в града нямаме. Това са неверни съобщения на вестника, което се дължи на лоша информация. От това наводнение общинският съвет трябва да вземе поука – ако железобетонният мост на площад „Независимост” беше по-широк и бреговете на реката бяха по-високи, нивга нямаше да имаме наводнение в града. Общинският бюджет не е гласуван още, нека това се има предвид.”
В следващия брой, от 11 юни 1929 г. в. „Разградски новини” посвещава уводната си статия на това събитие и прави заключение, че нещастието, сполетяло Разград при предишното голямо наводнение, дори е по-малко от това, което се случва през 1929 г. Отправен е упрек към общината, че не е помогнала много на пострадалите, а бедата този път е много по-голяма. Пострадали са и села, а има и човешки жертви. В града, както винаги, са пострадали най-бедните семейства. „Другаде при такива случаи веднага се притичат на помощ всички институти и лица, които могат да направят нещо за облекчение участъка на пострадалите.” В статията се настоява да се вземат мерки – общинският съвет да гласува помощ, благотворителните дружества да направят каквото могат. Чувства се необходимостта от основаването на един общограждански комитет за събиране на помощи. Предложението е подобни мерки да се вземат и в пострадалите села.
Трагедията на 2 юли 1947 г. е може би най-голяма. Градът тогава е 17-хиляден, но стихията е незапомнена. Същия ден към 15 часа се излива пороен дъжд над селата Ушинци, Пороище, Желязковец. Реката потъмнява, покачва се нивото на водата и започва да прелива моста, свързващ площад „Независимост” и ул. „Васил Левски”. По това време мостът е още в строеж, кофражът стои по скелета му и задържа довлечените от водата дървета, слама и камъни. Отворът на моста е задръстен, водата се връща и се разлива извън коритото. Служителите от противопожарната охрана се опитват да открият отвора, завързани с въжета през кръста.
Малко по-късно, когато водата е намаляла с 1 метър, настава успокоение, но за кратко. Службата на противопожарната охрана само след половин час е уведомена, че откъм с. Ушинци приижда голяма вода, стената на която е висока 3 – 4 метра и влече всичко по пътя си. Дежурният пожарникар сигнализира бронеизтребителния полк, от който иска войници и помощ. Подначалникът на службата алармира гражданите с камбанни сирени и устни подканяния за идващата опасност и голяма част от гражданството се евакуира на безопасни места. Друга част се отнася небрежно към тревогата и дори коментира, че се създава излишна паника.
Хората прекарват ужасна нощ на покривите на своите къщи, които се сриват под тях. Водата приижда и връхлита града. Службите за охрана вадят от водата хора и давещ се добитък. Но когато мътните води покачват нивото си и заплашват да погълнат и тях, те се оттеглят на безопасно място. Водата се насочва и към сградата на противопожарната служба, мъкне варели, дървета, снопи и изкъртва крилото на вратата на гаража заедно със стълба. На моста застава трупът на едно 10-годишно момиче. Гражданите са в паника.
Тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов е уведомен за бедствието, сполетяло Разград, и дава указания за организиране на спасителна акция, в която да се включат служителите от противопожарната защита, милицията, войската, Обществените грижи, Народното здраве и Червен кръст. А единствената съобщителна връзка на Разград с Министерството остава телефонът на околийското управление. Подкрепления идват от Русенска и Варненска област и отряд от София. Наредено е да бъдат изпратени моторни помпи от София и много бързо да бъдат доставени санитарни материали за медицинска помощ по самолет. Нощта засилва зловещия вой на водната стихия, картината е ужасяваща – чуват се писъци на изплашени хора, боботенето на моторните помпи, мученето на повлечените от водата животни. Коритото на реката вече представлява кипящо езеро. Противопожарните служби предупреждават гражданите, които все още не са се евакуирали на по-високи места. Паважите в Разград вече са потънали в дълбока вода. Към 21 часа нивото й достига най-високата си точка – 8 м., от дъното на коритото. Залети са къщите на височина 2 метра.
Оттичането на водата започва към полунощ – до към 4 часа сутринта. В действие са и противопожарните служби от другите градове. Градът е разделен на 4 зони и се пристъпва към отводняване и спасяване на застрашените зони. Образувани са комисии за разквартируване на пострадалото население, за снабдяването му с храна и медицинска помощ. 22 моторни помпи са в действие. Отводнени са около 500 сгради, между които са пощата, общинската аптека, областният съд, банката, данъчното управление. Населението на околните градове и села изпраща помощи за пострадалия град. Министерството на социалната политика като начало отпуска помощ от 10 млн лева. Започва цялостна имунизация на населението от 2 до 60-годишна възраст, открити са подвижни кухни.
Цифрите, очертаващи размера на бедствието, са зловещи – 17 трупа и още толкова безследно изчезнали, над 300 напълно пометени от водата къщи, 600 необитаеми къщи и над 100 магазина, които са напълно засегнати, завлечени са покъщнина и стоки. Загубите извън хората и добитъка са изчислени на неколкостотин милиона лева.
След наводнението картината е жестока – остават купчини от развалини на места дори водата не е оставила и помен от тях. Гражданите вадят от тинята своята завлечена покъщнина и я трупат пред рухналите домове.
В доклад до Министерския съвет и до министъра на вътрешните работи разградският околийски управител в качеството си на отговорник на Комитета за подпомагане на пострадалите от наводнението описва щетите и последствията от природното бедствие. В информацията са описани точно щетите до момента – 23 юли 1947 г. . Назначена е комисия, която да обходи града и да установи причинените щети, с председател градския общински кмет Георги Казанджиев. Стихията причинява големи загуби на общинското управление – почти всички общински сгради са пострадали. Отнесена е от водата сградата на турската прогимназия „Медресето”, отвлечени са доставените на мястото на строежа на новата сграда за касово и административно отделение на общината, разрушени са каменните огради на училищата „Св. Климент” и „Св. Кирил и Методий”, унищожени са материали на общинската аптека и т.н.
След тази голяма водна стихия се налага корекция на коритото на реката, която започва още през същата година. Вероятно при тази корекция и при следващите, през 50-те години, железобетонният мост при площад Независимост е още укрепван и детайлизиран.
Големи водни маси преминават по коритото на реката и през 60-те и 80-те години на миналия век. От интензивните валежи и поройните води са залети селскостопански площи, намиращи се преди и след корекцията на речното корито. През 60-те години е съществувала реална опасност от ново наводнение на града.
Разбира се, проследявайки бедствията, причинени от река Бели Лом, не можем да отминем наводнението от 2007 г. на гр. Цар Калоян, предизвикано от събраните поройни води в дере, приток на р. Бели Лом. Данните сочат, че образувалата се висока приливна вълна е засегнала 563 сгради, от които 50 са в с. Езерче. Разрушени са улици, нарушено е електроснабдяването и водоснабдяването, отнесени са лекотоварни и товарни автомобили. Но най-страшните щети са удавените 8 души и 35 тона домашни животни. Защото каквото и самочувствие да има човекът, много често природните стихии се оказват много по-силни от него и променят цели реалности.
Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей, Разград
Hits: 277