ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК ВЪВ ФРАНЦИЯ РАЗГРАДЧАНКАТА РАБОТИ СЪС СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ МУЗИКАНТИ, ПЕЕ ПОД ПАЛКАТА НА ЗНАМЕНИТИ ДИРИГЕНТИ, ИЗНАСЯ МНОГОБРОЙНИ САМОСТОЯТЕЛНИ И СЪВМЕСТНИ КОНЦЕРТИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ БЪЛГАРИ, КОИТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ СА В ПАРИЖ
За българската музикална общественост името на Раля Тончева е свързано с началото на оперното изкуство, прославило България далеч зад пределите ѝ – в началото на 20-ти век и през 20-те и 30-те години. В критични рецензии във Франция и Белгия тя е наричана „Новата звезда”, „Балканският славей”, „Феята с кристалния глас”, „Вокален виртуоз, съперничещ на флейта”, „Магьосница на сцената”, „Истински златен глас”… Тя има сравнително кратка, едва 13-годишна оперна кариера, но завладява сърцата и умовете на френската, белгийската и английската публика. Париж, където са първите стъпки на младата певица, с възторг и ентусиазъм още с пристигането ѝ през 1926 г. и предсказва нейната бляскава кариера.
Райна Тончева, по баща Килифарска, е родена на 26 октомври 1894 г. в Разград. Семейството ѝ е будно и с възрожденски дух. Баща ѝ учителства в с. Хърсово и Раля обичала да казва, че „огласял с чудния си глас храмовете на науката и на християнската вяра”. Оттук са корените на любовта към изкуството у най-малката дъщеря на многолюдната фамилия на Стоян Килифарски, която има трима сина и две дъщери. Баща ѝ скоро заменя учителската професия с търговия и чифликчийство, но не изоставя просветителската работа и дори има собствена печатница.
Наследила чудния глас на баща си, от съвсем малка пее, декламира, чете и пише отрано. Когато е на 13-годишна възраст, най-големият ѝ брат, който е с 20 години по-голям от нея, я завежда в град Курск, Русия, където той е преподавател по естествени науки. Там тя започва да учи пиано, но скоро се връща в България по здравословни причини. Самият Христо Килифарски е завършил естествени науки в Йена /Германия/, пише дисертация, чете лекции в Париж, сътрудничи на професор – биолог в Москва, учителства в Курск, един от първите толстоисти в България, инициатор и организатор на първия интернационален конгрес на толстоистите в България, състоял се в Пловдив.
По-късно, в гимназията Раля предпочита езици, литература, рисуване, география и история, но не обича математиката и физиката. Творческата ѝ натура търси онези области, които ѝ помагат да разгръща художествените си таланти. След завършване на гимназиалното си образование тя е приета в Държавното музикално училище в София, в класа на Ефимия Илкова. Петгодишния курс завършва с отличие за три години през 1919 г. Чистият ѝ колоратурен сопран очарова и тя е поканена да участва в предстоящия конкурс в операта. Така Раля Тончева постъпва в Софийската опера, но след еднократно изпълнение на партията на Зибел във „Фауст” от Гуно се разделя със сцената по настояване на баща си, който се оказва против оперната ѝ кариера. За кратко заминава при брат си Върбан Килифарски в Италия /основател и водач на партията на анархистите/. Години по-късно, вече омъжена, в резултат на контактите ѝ с пианистката Лиляна Добри Христова, у нея отново се събужда любовта към изкуството. 
Впоследствие с благословията на съпруга си през 1926 г. Раля Тончева заминава за Париж, заедно с 5-годишния си син Милко. Там става ученичка на знаменитата певица Фелия Литвин, която е очарована от гласа ѝ. Двегодишната ѝ работа при нея допринася за изграждането ѝ като артист. Изучава също дикция, интерпретация и мизансцен. Големите ѝ успехи ѝ осигуряват и постоянни ангажименти в кралския „Театър де ла Моне”, в Театъра на изкуствата в Руан, Театъра на градското казино в Кан, както и е постоянна солистка на концертите на оркестър „Ламурьо” в Париж. По отношение на изграждането ѝ като певица, парижкият и белгийският период са най-плодотворни и най-интензивни. Операта и концертната ѝ кариера започват триумфално и по едно и също време. Раля Тончева работи със световноизвестни музиканти, пее под палката на знаменити диригенти, изнася многобройни самостоятелни и съвместни концерти с изпълнители българи, които по онова време са в Париж. Това са години на успех и триумф, но и на упорит, пословичен и изумителен труд. Нейният биограф Цветана Маринова пише: „Няма да преувелича, ако кажа, че Раля Тончева изнася в продължение на 13 години не по-малко от 2 – 3 концерта на месец и още толкова оперни спектакли и благотворителни концерти – общо около 700. И всичко това на необходимата висота, която непрекъснато провокира пресата за нескончаеми суперлативи.”
Отгласите и отзивите за певицата, появили се във френския и белгийския печат, стигат и до България, препращани и отпечатвани са и в българската преса.
През лятото на 1939 г. Раля Тончева се връща в България, за да види семейството си, но тъй като започва Втората световна война, тя не успява да замине обратно за Париж и да продължи договорите си. Поради тази причина, в Париж остават артистичните ѝ костюми и музикалната ѝ библиотека. Впоследствие тя се отдава изцяло на концертна и педагогическа дейност. Така от 1939 до 1948 г. изнася концерти в София и много други градове на България заедно с проф. Владимир Аврамов, проф. Людмила Прокопова, Марсела Форне – Немска и др. От 1947 до 1954 г. работи като хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория и до края на живота си е частен музикален педагог. Едновременно с това през 1951 г. създава и ръководи хор „Славянска беседа” /до 1956 г./, води вокални курсове, участва в курсове за подготовка на певци за участие в международни конкурси. И отново думи на Цветана Маринова: „Неуморима и вдъхновена, строга и взискателна, в същото време тактична – за нас, учениците ѝ, тя остава олицетворение на безпределна всеотдайност в работата, в изкуството до последния си дъх.” /Маринова, Цветана, Раля Тончева, Феята с кристален глас, София, 1994./ А фолклористът Райна Кацарова си я спомня: „Строга, принципна, с много изострено чувство за лично достойнство, яснота в отношенията, никакви извъртания, прям и открит характер… и чудни очи…”
Умира на 13 юни 1979 г. в София. Райна Килифарска – Раля Тончева днес е по-малко позната у нас, но през 20-те 30-те години на миналия век е позната в цяла Европа.
Тук искаме да отбележим и един интересен факт. През 2018 г. в Разград дойде внукът на Върбан Килифарски – Жан Себастиян Пескин заедно с чаровната си и мила съпруга Бландин. Той живее в Париж, но дойде, за да потърси гроба на дядо си. Чифликът на фамилията Килифарски на Текет”, край с. Църквино, днес има други обитатели. И тъй като не успяха да открият гроба на братята Килифарски, те се обърнаха и към Регионалния исторически музей, за да търсят информация. Интересно, но Жан Пескин не знаеше за сестра им Райна Килифарска, а тя точно в Париж прави блестящата си кариера. Впоследствие специалисти от музея посетиха чифлика, днешните му собственици пазят информация за фамилията Килифарски. Оказа се, че погребенията на двамата братя са преместени в гробището на с. Църквино през 1971 г. Жан Пескин и съпругата му бяха очаровани да научат за Раля Тончева обаче – един талант от фамилията, очаровал публиката от европейските сцени с невероятния си кристален глас.
Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград
На заглавната снимка: Раля Тончева и Любомир Пипков след концерт в гр. Нанси, Франция, 1932 г.
Hits: 4