Общо 32 деца получиха помощ и подкрепа от МКБППМН – Кубрат за първото полугодие
За първото полугодие на 2020 г. кубратската комисия по детска престъпност разгледа провиненията на 20 деца. Наложени са им възпитателни мерки съгласно Закона за комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолесни.
12 деца бяха включени в специални програми за допълнителна работа в условията на COVID-19 и при спазване на всички противоепидемични мерки. Използваха се и платформи за дистанционна работа. Целта на допълнителната работа е да предпази детето от нови прояви, да формира у тях правна, гражданска, емоционална култура, която да изгради у тях положително отношение към институциите, да развие социална чувствителност по важни теми от ежедневието, да засили желанието им да се включат в дейности, в които разума, положителните чувства са водещи.
Трима родители са с глоби заради нехайство и омаловажаване на родителски контрол.
Битовите кражби и хулигански прояви са водещи за периода. Противообществените прояви, които извършват малолетните и непълнолетни правонарушители, са резултат от различни фактори. Наивността и любопитството (какво ще стане, кой ще разбере, какво толкова ако…) характерни за детската възраст са честите мотиви за деянието.
Анализът на конкретния период извежда като извод две основни неща: първо, видоизменената структура на съвременното семейство и най-често нарушенията в него водят до увеличаване на престъпленията сред децата. Това налага необходимостта от превантивна работа не само с провинените деца но и на с техните родители, защото контролът е ключов фактор и когато той липсва или се свежда само до задоволяване на определени потребности при детето, се оказва недостатъчен. На втори план ясно се откроява липсата на емпатия при децата, които преди да търсят миролюбив начин за решаване на възникнал конфликт или напрежение, прибързват в решението – юмручен бой или вербална агресия. Това не е решение, напротив води до много по сериозни последствия и показва наличието на емоционални и социални дефицити. Ето защо разговорите първо вкъщи за емоциите и чувствата трябва да стане ежедневие – какво изпитвам, какво чувствам по отношение на някого или ситуацията, в която се намирам или попадам – дават отговор на много важни въпроси, които, ако се дискутират внимателно с родителите или специалист, са базови за промяна на нагласите, начина на мислене, които предопределят и поведението съобразно актуалната ситуация, в която се намира и попада детето.
Като генерален извод остава личният пример на родителя, необходимостта от поставяне на граници, уменията за свързаност и разбиране с околните. Това е дълъг процес, а от участието на родителя зависят и резултатите (положителни или отрицателни).
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА
Hits: 0