Красен ИВАНОВ: Искам да гледам в бъдещето, все пак човек докато е здрав, успява!

Уважаеми читатели,

Това е четиринадесетата част на рубриката „С Разград в сърцето завинаги“, в която ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието.

А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях са живи и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.

Рубриката подготвяме по идея и с подкрепата на „Лудогорско пиле“

Днес с Нели Николова и видеооператора Живко Жечев ще ви срещнем диригента маестро Красен Иванов.

Красен Иванов е почетен гражданин на Разград от 2018 г. Роден е в Разград в семейството на видни разградски интелектуалци. Завършил средното си образование в родния си град, като паралелно изучава пиано в Детската музикална школа при Руцка Цолова. По-късно завършил с отличие Софийската консерватория, специалностите хорово дирижиране и оперно-симфонично дирижиране. Има две следдипломни квалификации – във Ваймар, Германия и Москва. Имал възможност да упражнява професията на диригент в други градове, но той избира да се завърне в родния Разград, за да работи за неговото утвърждаване като център на българската музикална култура. Диригент на Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов”, диригент на хор “Железни струни”, възстановил четиригласния хор при храма „Свети Николай Чудотворец” в Разград. По повод на 120-годишнината на хора подготвя издание, посветено на историята му. Инициатор е за провеждането на хоров фестивал в Разград, през май 2002 г.

Отдаден на музикалното дело, с изключителни професионални качества, вдъхновен творец, Красен Иванов продължава да бъде стожер, с уникален принос за утвърждаването на симфоничното и хоровото дело в града ни.

От видеото ще научите как семейството му е повлияло неговото развитие, интересите и изборите, които прави в живота си, кой му е купил първото пиано, как взема решението да се отдаде на музикалното изкуство, какво е да се докосваш до учениците на Димитър Ненов, къде и какви специализации има.

Приятно гледане!

От интервюта ще разберете за работата на маестро Иванов и пътуванията с хор „Железни струни“ и Разградска филхармония “Проф. Димитър Ненов”, какво е за него Димитър Ненов и какво е отношението на диригента Красен Иванов към наградите и признанието…

Приятно четене!

Маестро Иванов, кои са вълнуващите моменти в работата Ви с хор “Железни струни”?

Много са. С хор “Железни струни” вече имаме зад гърба си доста творчески сезони. Мен изключително много ме радват и обикновените репетиции, в които виждам, че хористите, макар и любители певци, постигат понякога професионални постижения. И така в опитите си и да израстват като певци, те се докосват и до професионалното, което наистина е много радващо. Разбира се, помня първия концерт с хор “Железни струни”, който беше на 22 декември 1995 година, тук в залата на Филхармонията. Спомням си също различни поводи и годишнини, сред които се откроява стогодишният юбилей през 2004 година. Имаме участие в международни фестивали и конкурси, като това, което най-ярко се е запечатало в съзнанието ми, е първото участие на хор “Железни струни” в Международния хоров конкурс в град Превеза, Гърция. Хорът дотогава не беше участвал в такива конкурси. И най-радващото е, че тогава бяхме наградени със сребърен медал за нашите изпълнения. Хорът е гастролирал в редица европейски държави, като последното пътуване беше в една много интересна за нас страна – Албания, която с много бързи крачки върви в своето развитие по един европейски път.

Всъщност много се случаите, които помним с добро чувство, с радост и удовлетворение от работата. Макар че тези мигове са много кратковременни, защото изпълнението на една хорова песен е около две-три минути максимум средно – мигновение, което бързо отлита. Но пък много силни емоции от добре свършената работа. Така че, ако диригентът е доволен, то и хористите разбират това. Е, не са толкова много, но достатъчно за един хор с над 100-годишна история. Имаме участие в конкурса в Прага, Чехия, имаме участие в конкурса в Камерино в Италия, имаме гастроли в различни европейски страни с участие във фестивални програми. Хорът е награден с наградата на Община Разград на името на Никола Икономов. Също така по случай своята 100-годишнина хорът получи наградата на Българския хоров съюз, това е “Златна лира”. Макар и не много на брой, но тези награди дават основание да смятаме, че все пак хорът е достатъчно оценен и той има своето място в културния живот на  Разград.

А времето като ръководител на Разградска филхармония “Проф. Димитър Ненов” – кои са най-вълнуващите моменти, кои са посоките на работа, на развитие и на Филхармонията?

Започнах като диригент на Разградския симфоничен оркестър тогава – през 1979 година. И разбира се, помня първия си концерт с оркестъра на 12 декември същата година. Аз все още не бях се дипломирал, в консерваторията вървеше последният семестър от обучението ми. Така се случи, че първо започнах да работя като оркестрови диригент. През годините реализирах доста концерти със симфоничния оркестър. Той прерасна по-късно в Разградска филхармония “Професор Димитър Ненов”. Спомням си разбира се, и хубавите концерти, които бяха свързани с името на проф. Димитър Ненов, и провежданите музикални дни на името на Димитър Ненов, после прераснали в международен конкурс за млади пианисти на негово име. Аз дирижирах почти всички концерти, които бяха на лауреатите, спечелили големите награди на този конкурс.

Тъй като  се върнахме към личността на Димитър Ненов, която за културната история на Разград е много важна, има ли влияние тази личност в живота Ви?

Самият Димитър Ненов, както и творчеството му – да.  За мен той е една космополитна личност, един философ във всяко едно отношение. Не само един изключителен музикант, прекрасен пианист,  може би но най-добрият пианист, който България е имала някога. Един невероятен педагог, оставил незаличими следи у своите възпитаници, у своите ученици. Архитект, човек с многостранни познания. Той е бил ръководител на Музикалния отдел в Радио София, един публицист, един човек, който е бил философ, който е общувал с много музиканти приятели, разменяли са мисли. Един човек богато надарен не само с музикални способности, но и човек, оставил незаличими следи именно със своите философски размишления по отношение на различни моменти и аспекти на музикалния живот в България, а и не само. От друго измерение, бих казал.

Аз също съм съпричастна към темата. И тъй като рубриката ни е със заглавие “С Разград в сърцето”,  какво е Разград за Вас?

Аз израснах в него, получил съм образованието си в този град. Учил съм в Детската музикална школа, запознах се с много хора, голяма част от тях са и мои приятели, с които поддържаме връзка почти всеки ден. В Разград има множество стойностни хора, от които човек може да научи много. Разград като цяло ми е дал страшно много. Е, надявам се и аз нещо да съм оставил на този град. Защото смятам, че има важни хора за мен, които да речем са били като колектив, който ме е издигнал за наградата на името на Никола Икономов,  също така и наградата, която получих като почетен гражданин на този град.

Наградите говорят достатъчно красноречиво, че имате своя принос. Какво е отношението Ви към наградите всъщност?

Да, те радват, но си е и повод за равносметка.  Аз не обичам твърде равносметките, искам това да го оставя на слушателите, на публиката, на хора, които биха могли да оценят едно или друго посвещение. Вероятно е като потвърждение на това, че трудът има плодове. Да, така гледам и аз на нещата, без да се главозамайвам от тези награди, Като един момент на равносметка, но в същото време когато човек прави равносметки, той си дава сметка, че една голяма част от неговата творческа дейност вече е преминала, което не е много хубаво. Така че гледам много да не мисля на тази тема. Искам да гледам в бъдещето,  все пак човек докато е здрав,  успява!

Какво бихте си пожелали?

Какво бих си пожелал? Здраве, най-вече здраве и възможност да работя, която слава Богу съществува!

Благодарим Ви за това интервю и ние също Ви желаем здраве и вдъхновение!

Hits: 144