Димитър ПЕТКОВ: Периодът между 1944 и 1959 г – време, в което всички стават жертва на гнева, на отмъщението и на амбицията за власт

Само преди броени дни излезе от печат една стойностна книга – „Политическите процеси в Разград /септември 1944 – януари 1959 г. / Една микроистория.”  Новата книга разказва документално за един почти непознат, но същевременно изключително драматичен период от най-новата история на града, в периода между 1944 и 1959 г.

Неин автор е докторът по история Димитър Петков. Той специализира в Белград, Република Сърбия, през 2006 г. по проблеми на дипломатическата история на Югоизточна Европа след Втората световна война. През 2007 г. защитава докторска дисертация пред Висшата атестационна комисия при Българската академия на науките на тема „Българо-югославски политически отношения /февруари 1947 – октомври 1956 г./”. През 2016 г. стига до финалния кръг на европейския конкурс за музейни специалисти в Брюксел /Assessment Centre/, във връзка с проекта  на Европейския парламент за създаване на Музей на Европа /House of European History – Brussels/. В периода 2018 – 2020 г. американското списание за история “History Research”, което е част от „Science Publishing Group”, го избира за един от своите рецензенти /Peer Reviewer/. Димитър Петков е автор на различни студии и статии по въпросите на съветската  политика в Югоизточна Европа, българо-югославските отношения през Втората световна война и след нея, публикува в авторитетни научни издания. Понастоящем работи в Регионалния исторически музей в Разград.

 Д-р Петков, какво наложи създаването на тази книга?

Определено необходимостта от запълване на една огромна празнина в познанието ни за миналото на Разград – при това за един кратък, но изключително динамичен и изпълнен с голямо противопоставяне драматичен период от историята на Разград. Но не с идеята просто да се напише нещо, а с целта да се слезе дълбоко по вертикалата на историческия процес. Което означава да се ползват множество документи, които никога не са били отваряни и в които се съдържат отговорите на много въпроси. С други думи – исках да покажа и да обясня едно време на дълбока конфликтност и противоборство, в което, знаете ли… няма победители и победени – а всички стават жертва на гнева, на отмъщението, на амбицията за власт… на онзи пагубен български синдром на самоизяждането в името на някакви грешно разбрани идеали, контролирани отвън.

Кои са времевите граници на изследвания от Вас период? И защо избирате тази долна и горна граница?

От септември 1944 г. до януари 1959 г. Долната граница е ясно определена – тя е свързана с навлизането на съветските войски в Разград, което става в хода на Втората световна война. А горната, когато, след въведената тогава административна реформа, от околийски, Разград става окръжен център. Тези две граници маркират преходното време, в което на практика в Разград се осъществява голямата трансформация на психологията и на ценностите на хората, когато тяхната философия за живота бива пречупена– един крайно болезнен и изпълнен с насилие период, който в крайна сметка завършва с окончателното налагане на комунистическата власт в града. Това е на микрониво. На макрониво всъщност това е периодът, в който цялата държава окончателно е погълната от тоталитарната комунистическа система, а на местно ниво се адаптира и налага административната форма на комунистическата власт с нейните носители. Това са два паралелни процеса, които протичат в онези години, за които се мълчи десетилетия наред или пък се посочват само някакви факти, които показват историческия процес през призмата на идеологията.

В предговора на книгата Вие посочвате каква е целта на това изследване. Моля, да я формулирате за нашите читатели.

Целта е да покажа на базата на огромен масив от документални източници на информация – става въпрос за документи на бившата Държавна сигурност, съхранявани в Комисията по досиетата, оригинални документи от Централния държавен и военен архив, както и от местните архиви в Разград и Русе, как всъщност става този процес на налагане на провинциалната форма на тоталитарната комунистическа власт в Разград, чистките и репресиите, сблъсъците с инакомислещите, „Народният съд“ в града, унищожаването на легалната опозиция в Разград, т.е. на опозиционните партии, както и разбиването на съпротивата на хората срещу налагащата се тоталитарна власт.

Тук е мястото да благодаря на двама бивши директори на Регионалния исторически музей в Разград – Иван Иванов и Галена Радославова, които създадоха условията за разгръщането на това изследване. Искам да благодаря и на известния разградски предприемач и бизнесмен Никола Николов, с чиято подкрепа авторитетното българско издателство „Сиела“ издава и разпространява книгата. Всъщност за първи път това водещо българско издателство издава история на Разград. Книгата е част от амбицията да се разгледа историята на България след преврата на 9 септември 1944 г., но на регионално ниво, за да се проследи и да се покаже процесът на чистките, терора и насилието при овладяването на властта от комунистическата партия при налагането на нейната тоталитарна власт в страната и това да бъде анализирано и показано с методите на чистото историческо изследване.

Коя от различните теми беше най-трудна за изследване и защо?

На практика нито една от темите в тази книга не бе лесна за изследване. По две причини: първо издирването на документите, множеството справки заради желанието  за максимална обективност. И второ – заради драмата, която се разиграва в онези години. Много е лесно да се пише за бляскавата история. Но ние винаги забравяме, или просто не знаем, че в основата на бляскавата история стои доста често разрухата. А в онези години тя е навсякъде – погубени са множество човешки съдби. След преврата на 9 септември 1944 г. в България и в частност в Разград социалният и общественият конфликт от предните години продължава. Насилието става определящо, чистките са брутални, сблъсъците на политическа и идеологическа основа са много тежки. И всичко това кулминира в един кървав „народен съд“. След това – унижаването на политическата опозиция, разбиването на съпротивителното движение на хората  /става въпрос за почти непознатото т.нар. горянско движение, което е развито и в Разградско/. Нищо от това не е лесно за разглеждане и обяснение. Още повече като се има предвид, че в тази драма българи застават срещу българи в един дълбоко пронизващ съдбата на всички граждански конфликт. И тук твърдението на разни апологети – дори и по-късно  след краха на комунизма, че нямало съпротива срещу налагането на комунистическия режим в страната. Има, и в Разград също го има. И книгата показва това.

Кои са новите факти, които открихте около преврата на 9 септември 1944 г. в Разград?

Ще го обобщя – превратът в града и завземането на властта от Отечествения фронт не става в един ден – той е процес, който обхваща няколко дена. И това излиза от наличните източници на информация по категоричен начин. В книгата целият този процес е обяснен детайлно.

По-различен е подходът Ви при разглеждане на проблема за Народния съд. Тръгвате от няколко отправни точки, за да стигнете до централното събитие. Има документи, които за първи път се публикуват.

Опитах се да обхвана проблема в неговата цялост и в неговата дълбочина, за да обясня механизма, около който се завъртва този т.нар. Народен съд. В книгата сравнявам международните документи, в които се говори за наказание на военнопрестъпниците, и документите на Отечествения фронт, в които ясно се поставя целта за политически гонения и физическа разправа с противниците на властта. Документите доказват, че председателят на заседанията на Народния съд в Разград и един от членовете на ръководния орган на този съд в града са с „особено мнение“ спрямо смъртните присъди, в смисъл, че са срещу тях. При това го заявяват открито. Но присъдите все пак са изпълнени, следва и отдръпване на хората от компартията. Но за това в книгата по-подробно…

В какво се изразява “Кметският проблем” в града през 1945 г.? Защо Разград се оказва без градоначалник в продължение на 4 месеца?

Оказва се факт, че Разград е единственият град в България, който от през 1945 г. от месец май за 4 месеца е без кмет. Не че е имало някакъв проблем от това. Окупационните съветски войски са се грижили за властта в града. Но казусът с кмета на града показва вътрешната борба между политическите сили за това, кой да е кмет в Разград и съобразяването с настъпилата политическа промяна на централно ниво в държавата във връзка с развитието на многопартийната система в страната. В книгата съм се опитал да извлека максимума от наличните документи, за да потърся обяснение за всичко това

Силна ли е опозицията в Разград в първите години след преврата на 9 септември 1944 г.?

Определено. И то много силна и много смела. И изборните резултати, както и целият политически живот в града го показват. Макар че комунистите се явяват определящата сила по ред политически причини, които далеч не са свързани само с тях самите, опозицията е била огромен проблем за тях. И по тази причина те се опитват да я разбият, като действат активно в тази посока. Но успехът идва, заради хода на общите процеси в страната и в международната политика, а не защото опозицията се решава да отстъпва. Всъщност при анализа на случилото се в града винаги трябва да се има предвид, че то е пряко следствие от онова, което става факт на централно ниво в страната и случващото се в международната политика. И да не се идеализира изобщо силата на компартията, защото водещата формация в града е земеделската, която обаче има толкова силни проблеми, че на практика се разцепва. В книгата съм проследил детайлно и документално този процес.

Има ли Горянско движение в Разградския край?

О, да. И това движение е силно. И до сега за него се знаеше твърде, твърде малко. В книгата съм направил документален разказ за горяните, за тяхната съдба в разградско. Документите са изключително от Държавна сигурност, съхранявани в Комисията по досиетата. В началото на 50-те години на ХХ в. Държавна сигурност преследва съпротивителното движение на горяните. Те действат в отделни чети. Създава се и голяма организация, водят се съдебни процеси срещу организаторите, има и много смели и дръзки хора, които се противопоставят, въпреки че водят неравна битка. Водачите се обречени. Този проблем намира много широко място на страницата на книгата.

Каква е съдбата на турското население през тези години? В книгата е отделено специално място на тази тема.

Да, защото турското население заема особено място в политиката на комунистическата партия. Към него има и интерес от страна на Турция, логично, става въпрос за турското разузнаване. Тук в Разградския край през живота на турското население се проявява на практика противопоставянето между България и Турция – две държави, разделени в хода на Студената война от идеологическия сблъсък между Изтока и Запада. В книгата се опитвам да покажа живота на турското население в Разградския край, как държавната власт и местната власт се отнасят към него и го третират, какво турската страна проектира в своите действия по отношение на турците тук. Документите, които за първи път стават известни именно с тази книга, показват различните процеси, които протичат сред това население, какъв е неговият живот, как комунистите се опитват да го вкарат в своите си идеологически рамки, какво се получава в крайна сметка и как действа турската пропаганда и турското разузнаване тук в региона.

А съдбата на Църквата?

Църквата не е много долюбвана от наложената през тези години комунистическа власт. В Разград не е по-различно. Тук църковните служители са следени – онези, които са неудобни за Държавна сигурност, са махнати от региона, сложени са послушни хора, които да могат да бъдат контролирани. Документите, намерили място в изследването, показват целия този процес, който е неразделна част от общия, а именно налагането на желания контрол от страна на властта в региона и премахване на всичко онова, което ѝ пречи това да стане.

В края да кажем на нашите читатели как могат да се сдобият с Вашия труд, откъде могат да си купят книгата?

В България книгата се продава в книжарниците на „Сиела“ и в онлайн книжарницата на „Сиела“, както и в по-добрите книжарници в страната.

Освен в България, тя вече се продава в Англия и Испания на следните сайтове: https://www.knigianglia.co.uk/…/politicheskite…/

https://knigiispania.es/…/politicheskite-protsesi-v…/

Така че всички от Разград, които живеят там, могат да я купят от тук, а и не само те.

Имаме уверението и на книжарница “Хеликон”  в Разград, че книгата ще бъде налична за продажба и тук до края на тази седмица.

Д-р Петков, благодарим Ви за това интервю и респект и адмирации за огромния труд, който сте положил, защото в интерес на истината, българската историческа наука има голяма потребност от подобен вид изследвания. Това е ценен принос към националната ни историография, която има огромна нужда от регионални изследвания, които да покажат историческия процес в неговите детайли. В този смисъл, книгата изиграва своята роля. Концепциите, развити в нея, подходът при анализа на проблемите, разгледани и в най-дълбоките им пластове, изводите, които правите – сигурна съм, че всичко това ще удовлетвори потребностите на съвременния читател. А и за да научим уроците на историята!

Нели НИКОЛОВА

Кадрите са от митинги във връзка с Народния съд в Разград, февруари – март 1945 г.

Hits: 0