Кандидатът за кмет на обединената десница в Разград Мирослав Грънчаров публикува в личния си профил във Фейсбук какво е видял в най-големия квартал на Разград по време на първата му обиколка из комплекса в деня, в който обяви кандидатурата си за кмет.
Аз съм един от хората в Разград, които са живели дълго в „Орел“ и знам доста за проблемите на квартала. В първия ден от началото на кампанията ми като кандидат за кмет се качих в комплекса, за да видя как изглеждат нещата там с последна дата.
Малко е да кажа, че съм потресен. Видях и чух неща, които показват пълно безхаберие от страна на общинската администрация и никаква грижа за жителите на това място, което аз не бих нарекъл квартал на съвременен град.
Снимахме с колегите ми най-фрапантните гледки, с които се сблъскахме. Видяхме кошчета за боклук, които бяха там когато аз бях абитуриент. Сега те са напълно изпочупени, но други няма. Хората са изрязали пластмасови туби, вързали са ги за дърветата и ги ползват за кошчета за боклук.
Шахтите по улиците в комплекса са или напълно запушени, или разбити, или са превърнати направо в ями. Какво става когато вали дъжд, само живеещите наоколо си знаят.
Разруха цари даже в района, където тази година трябваше да бъдат инвестирани 6,5 млн. лева за благоустройство. Колко от тях са отишли по предназначение и къде са другите, ще проверим, когато стана кмет, но и сега с просто око се виждат пораженията.
Край детската площадка между блок 20 и 29 пред входа й стоят едно върху друго струпани нови кошчета за боклук, които няма кой да премести и постави на местата им. Строителите, на които общината плати 1 млн. лева повече, отколкото щеше да струва ремонтът, ако поръчката беше дадена на консорциум от разградски фирми, са изчезнали от обекта, като са оставили куп недовършени неща.
Същата детска площадка виси във въздуха върху свлачище и само въпрос на време е тя да се срути. А ако това стане, когато там играят деца?! Съседната детска площадка пък е обградена от пояси с трева, в които аз се скривам наполовина. Ако там се озове малко дете, все едно е пратено да играе в джунглата.
Тези безобразия не са свързани с липса на пари в общинския бюджет, а с тъжната истина, че на общинската управа изобщо не й пука за „Орел“. Кметската администрация не се е ангажирала дори с най-елементарен контрол, за да прати работници от „Паркстрой“ да окосят избуялата над метър трева или да поставят където трябва платените от Брюксел кошчета за боклук.
Още докато обикаляхме и снимахме, реших, че още в следващите дни през септември ще отворя приемна в квартал „Орел”. В нея до изборите аз и колегите ми кандидати за общински съветници ще изслушаме и запишем всички оплаквания, препоръки и искания на хората от квартала.
Но още преди да съм чул какво казват разградчаните, които живеят в „Орел“, съм взел решение:
Първата ми работа като кмет ще е да организирам административен офис в квартала.
В него ще работят служители, които също живеят в „Орел”. Те ще приемат постоянно сигналите на съкварталците си, ще следят събира ли се редовно боклукът, безопасни ли са за децата площадките, достатъчно ли са пейките, има ли кошчета, светят ли нощем лампите, вървят ли редовно петичките. Изнесеният в квартал „Орел” офис не означава, че ще се разкриват нови щатове за чиновници. Това ще стане чрез преструктуриране, без да се увеличават разходите за заплати в администрацията.
Контролът върху качеството на общинските дейности обаче ще е първостепенна задача на моя екип, когато аз поема управлението. И в „Орел”, и в селата, и в целия град. Системният, а не епизодичен контрол ще повиши рязко ефективността на общинските звена, без да е нужно допълнително финансиране. Защото не всичко е пари, приятели, много неща стават по-добри, само защото отговорни хора си гледат както трябва работата. Това съм го научил от опита ми в бизнеса, ще го наложа като стил на работа и в общината.
Hits: 0
Вече над 40 г нямаме асфалтиран паркинг за колите пред 6 бл. вх. А. Паркираме в калта. Нито беседка, нито пейка, нито кошче за боклук.