БЪЛГАРИЯ, ЧЕХИЯ, УНГАРИЯ, ЛАТВИЯ, ЛИТВА И СЛОВАКИЯ ДА Я ОДОБРЯТ НЕЗАБАВНО, ИСКАТ ЕВРОДЕПУТАТИ
Европейският съюз трябва да ратифицира Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени (Истанбулската конвенция) в съответствие със становището на Съда на ЕС от 2021 г. Това реши вчера Европейският парламент.
Призивът е приет с 469 гласа “за”, 104 “против” и 55 въздържали се. Според ЕП Истанбулската конвенция е международен стандарт и ключово средство за изкореняване на насилието, основано на пола, включително домашното насилие, заявяват евродепутатите. Евродепутатите осъждат опитите някои страни от ЕС да отменят вече предприетите мерки за прилагане на конвенцията и настояват тя да се прилага изцяло.
Евродепутатите осъдили реакцията срещу равенството между половете, правата на жените и конвенцията в някои държави от ЕС, например в Полша, където правителството иска да се оттегли от документа и въведе забрана на абортите. Те настояват националните власти да се борят срещу дезинформацията за конвенцията, се посочва в съобщение на ЕП.
Шест години след като я подписа, ЕС все още не ратифицирал конвенцията заради отказа на няколко страни. В становището на Европейския съд се посочва, че ЕС може да ратифицира конвенцията без съгласието на всички държави от Общността. Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава страните от Общността от необходимостта да я ратифицират. Евродепутатите призовават България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да одобрят конвенцията незабавно.
Наказателното правосъдие трябва да бъде само част от всеобхватния отговор на насилието, основано на пола, заявяват евродепутатите. Отговорът на ЕС трябва да включва защита и наказателно преследване. Държавите от ЕС следва да осигурят обучение, което отчита пола, както и процедури и насоки, специализирана подкрепа и мерки за защита с подход, насочен към жертвите, за всички участващи професионалисти, включително правоприлагащите власти, съдебната система и прокурорите, се посочва в призива на ЕП.
БТА
Hits: 79
На 18.10.2022 год. Европарламентът гласува резолюция за приемането на България и Румъния в Шенген. Резолюцията беше приета с 547 гласа “за”, 49 гласа “против” и 43 гласа “въздържали се”. Но след това на 8.12.2022 год. Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи с 2 гласа “против” отхвърли присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, там беше допусната само Хърватия. Неприемането ни в Шенген поставя българските международни транспортни фирми в неравностойно положение спрямо тези на Шенгенските държави. По веригата това оказва негативно отражение и на останалите фирми. Иначе както всяко нещо си има и положителна страна-не позволява лесен достъп на престъпници до нашата територия/поне през граничните пунктове/. Те такива работи.