Влади Симеонов – диригентът, който твори чудеса с магическата си палка

Това е началото на новата ни рубрика „С Разград в сърцето завинаги“, в която ще ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието. А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях е жива и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.

Рубриката подготвяме с любезното съдействие на „Лудогорско пиле“.

Избрахме да ви разкажем за проф. Влади Симеонов, една творческа личност, която съчетава в себе си дарованията на изпълнител, диригент и педагог. Дългият творчески път му носи много успехи и признанието на музикалната публика, критика и общественост, у нас и в чужбина, като гост-диригент на много престижни европейски оркестри, на световната сцена.

Роден в Разград, той винаги носи родния град в сърцето и не пропуска случай, за да подчертае, че идва от най-красивия град на света. Проф. Влади Симеонов е тема на разговора ни с Нели Николова, гл. уредник в Регионалния исторически музей в Разград.

– Какво свързва Влади Симеонов в съзнанието на разградчани?

Разбира се, началото на житейския му път. Пътят му тръгва от Разград. Роден е на 23 май 1912 г. Родителите му се срещат в София през 1908 г.  Баща му Георги Симеонов, който всички наричат Жорж, е родом от Разград, притежава талант на художник и учи живопис в Художествената академия в столицата. Майка му, Костанда Хлебарова е от Шумен и учи педагогика в София, тъй като голямото ѝ желание е да стане детска учителка. Любовта към музиката обаче е общата им страст и тя ги свързва. Още като дете в Разград Жорж се научава да свири добре на цигулка, цитра и класическа китара. А Костанда учи пиано в родния си град при Елиза Пастернак /майка на големия български композитор Панчо Владигеров/. Така, вече годеници, отиват на една екскурзия в Италия, организирана от Художествената академия, и във Флоренция, във фонтана на галерия „Питти“ хвърлили монета. И си пожелали един ден детето им да стане голям музикант и да дойде в Италия. И така синът им, още преди да се роди, бил посветен на музиката. Връщайки се в Разград, бащината къща на Жорж става дом на младото семейство. Тук се ражда първата им рожба – Влади на 23 май 1912 г.

– Още от ранна детска възраст Влади проявява дарованието си на музикант.

От малък той е прехласнат по музиката – всяка вечер молел баща си да му посвири преди да заспи.

В своята книга „Музиката моя съдба” дъщеря му Лучия Влади Симеонова разказва любопитни и мили сцени от детството му – още в ранна възраст той пита: „Защо изчезват звуците? Къде отиват?Моля те, върни ги!”  Баща му разбира, че с този развълнуван глас говори нежна и чувствителна на музиката душа. Той отива с цигулката при детето и го успокоява: „Ето, тук са, почиват при душичката. Спи спокойно, утре ще ти ги покажа.” …. На следващия ден рано сутринта, бос, Влади дотичва в стаята на родителите си и задърпва баща си: „Хайде, покажи ми, къде са звуците, къде е душата!” Влади е почти на шест. От този ден насетне за Влади музиката става път, смисъл и съдба.”

Малкият Влади е удивен от света на музиката и му се посвещава с цялото си сърце. „От мига, в който прегръща цигулката, подадена от бащините ръце, до последния удар на сърцето си.”

Така на 5-годишна възраст той започва да свири на цигулка под ръководството на баща си. Който пък чувства огромната отговорност на мисията, който има – да поведе тази чиста и красива душа по пътя на голямото изкуство. Влади напредва много бързо, а абсолютният слух, който притежава, проличава веднага. Дори в по-късните години, като диригент на различни симфонични оркестри, неведнъж респектира колегите си музиканти с категоричната си нетърпимост към всеки неточно изсвирен тон – чувал го е дори когато свирел целият състав.

Тук в Разград, в тази ранна детска възраст се формират ценните качества за професионалния музикант – да бъде взискателен към себе си, да има точен критерий за самооценка. Едва 9-годишен взема участие в първия концерт на Разградския симфоничен оркестър през 1922 г. заедно с баща си.

– Родният град е в сърцето му през целия му живот. Какво можем да разкажем за това?

През 2012 г. се навършиха 100 години от рождението на Влади Симеонов. По повод на тази годишнина неговата дъщеря Лучия Влади Симеонова лично представи в Разград, в залата на къща музей „Димитър Ненов” книгата за големия талант „Музиката моя съдба”. Това беше едно наистина празнично събитие, съпътствано и от ретроспективна фотоизложба. Беше прожектиран и филм, а всеки от присъстващите  на презентацията получи екземпляр от книгата. Авторката тогава направи и специално дарение на културните институти в Разград, като подчерта, че баща ѝ до края на живота си носи родния град в най-светлото място в сърцето си. Самата книга започва с думите на Влади Симеонов, изречени през 1982 г., когато отново идва в Разград: „Родният град и любовта на неговите хора ме накараха да повярвам още когато правех първите си стъпки в музикалното изкуство, че това е единствено правилният път за мен. Те ми вдъхнаха увереността да продължа по този път и занапред. Оттогава изминаха много години, но Разград е винаги с мен. В моите сънища аз се връщам към спомените за родните места.”

Съпругата му Мария Бертоли-Симеонова също набляга на чувствата му към родния град: „Той толкова много обичаше родния си град, че навсякъде, където отидеше, казваше: Аз идвам от най-хубавия град на света! Той може да е малък, но за мен си остава най-красивият град на света! Защото там за пръв път видях колко е красиво слънцето, колко е хубав светът!”

– Как се развива животът на големия талант, след като напуска родния Разград?

През 1926 г. Симеонов е класиран на първо място от Комисията за прием на цигулари в Музикалната академия. Учи в класа по цигулка на Ханс Кох и Никола Абаджиев. На 16 години, през 1928 г., е избран да участва като оркестрант в Академичния симфоничен оркестър в София, основан от проф.Саша Попов и прераснал по-късно в Софийска филхармония. Продължава обучението си в класа по цигулка на Саша Попов и класа по оркестрово дирижиране на Цанко Цанков. През 1934 г. завършва Музикалната академия, специализира дирижиране в Римската академия „Санта Чечилия” при проф. Бернардино Молинари и продължава усъвършенстването си във Виенската консерватория при проф. Леополд Райхвайн. Основател е на няколко професионални състава. Ако трябва да ги съберем на едно място: Симфоничен оркестър на младите сили /1933/, първия камерен оркестър в България /1937/, Хор и оркестър към ансамбъла на Народната милиция /1944/, Пловдивския симфоничен оркестър /1945/, Симфоничния оркестър на Българското радио /днес Симфоничен оркестър на БНР, 1951/, Филхармония „Пионер” /1952/, Учебния симфоничен оркестър на Българска държавна консерватория, днес Академичен симфоничен оркестър на НМА.

35 години от кариерата на Влади Симеонов са свързани с преподавателската му дейност в Музикалната академия, откъдето започват диригентската си кариера Емил Чакъров, Емил Табаков, Росица Баталова, Георги Димитров, Васил Казанджиев, проф. Рикардо Авербах и много други. Последният споделя: „Той беше като баща на тези студенти и живота си посвети на тях.“

Изобщо една ярка творческа личност, която съчетава в себе си дарованията на изпълнител, диригент и педагог. Творец, който повече от половин век с неизчерпаемо вдъхновение, отдаденост и благородство влага творчески сили и талант за изграждане на българското симфонично дело и българската диригентска школа. Оставил ярка следа в културното пространство на България, но и много други страни.

Престижни европейски оркестри се надпреварват да го канят като гост-диригент – италианската Скала ди Милано, Ленинградската филхармония и Филхармоничният оркестър на Сао Пауло, го канят за свой главен диригент. Патриотичните му чувства обаче го задържат в родината до края на живота му.

В интервю за Българската национална телевизия съпругата му Мария Бертоли-Симеонова разказва, че той е чувствал една голяма любов към Италия: „Беше някак от баща му, който беше художник и разказваше непрекъснато на сина си с голямо възхищение за италианското изкуство. Така у него се роди тази любов.”

– Безспорно върхът в неговата дейност като основател и ръководител на музикална формация е Филхармония „Пионер”.

Най-голямата заслуга на проф. Влади Симеонов за българското музикално изкуство е създаването на детско-юношеския симфоничен оркестър, по-късно превърнал се във Филхармония „Пионер“, която смая с невероятните си постижения световната музикална общественост. Нея той дирижира до края на живота си.

В края на 1952 г. споделя с директорката на Двореца на пионерите Кина Спасова идеята си да направи един такъв детско-юношески-младежки оркестър, която тя приема с голямо желание. Защото това не се оказва лека задача – става въпрос не само за предоставянето на финанси и база от страна на държавата, но се изгражда  и една школа към този състав от най-добри изпълнители на Софийската филхармония и Радиооркестъра, които стават преподаватели и започват да градят бъдещите кадри във Филхармония „Пионер”. Лучия разказва, че тогава той е на 40 години и това е единственият момент, когато Влади Симеонов взема решение и пристъпва към осъществяването му със страх. „Към всички свои други замисли се е впускал смело, защото импулсивно е знаел, че ще успее. Но въпреки всичко е решил, че има в себе си силата и вече педагогическия опит и знания, и наистина това се случва.” Първият успех е на Младежкия фестивал в Москва. И буквално за много кратко време славата се разнася. През 1959 г. е първото голямо западноевропейско турне на Филхармонията. Идват и първите международни прояви, признания и награди – Москва, Белгия, Германия, Австрия, Югославия, Италия, Румъния, Бразилия. И всяка изява се превръща в голямо събитие, в сензация. В Италия, например, в продължение на 10 години Филхармония „Пионер” прави 7 – 8 турнета. Наричат я „Българското чудо”! До края на 80-те години едва ли има музикант, който да не е свирил в „Пионер” и който да не се е учил от проф. Влади Симеонов на оркестрово мислене и поведение. А него наричат „феноменален диригент, който твори чудеса с магическата си палка”; „възрастният магьосник, който превръща децата в големи музиканти”. И това са само малка част от суперлативите за концертните изяви на Влади Симеонов и неговото огромно детско семейство.

Съпругата му Мария Бертоли-Симеонова казва: „Животът му беше Филхармония „Пионер”. В нея участват деца от 7 до 17-годишна възраст. На 10 декември 1979 г. в залата на най-големия международен форум ООН, изнася своя концерт, посветен на 31-годишнината от Декларацията за правата на човека, с който закрива официално Годината на детето пред представители на повече от 140 страни. И тук, в залата на Общото събрание в Ню Йорк отново става чудо. Пред публиката на този световен форум са концертирали в предишни години световни филхармонии. По правило аплодисментите в залата са сдържани, а „бис” не се допуска. За първи път в историята на тази зала публиката аплодира възторжено и продължително и изисква „бис”. Този успех е върхът, който оркестрантите спечелват за своя творчески път, но и за този на бъдещите млади изпълнители на състава, за своя народ и за България. И още по-голям и значим този триумф го прави незабравимата среща на Филхармонията със световно известния композитор и диригент Ленард Бърнстейн. Незабелязан от никого, той пристъпва в същата тази зала на генералната репетиция на оркестъра преди концерта. От 7 години се е оттеглил от диригентския пулт. Две големи личности попадат в силна и искрена прегръдка на всеотдайна любов и принадлежност към музиката. Ленард Бърнстейн изявява желание да заеме мястото на диригента – няма диригентска палка, затова взема от пулта един молив и … творческият контакт е мигновен. Избира 3-та част от Симфония № 7 на Бетовен. „Възхитен след последните акорди, той се покланя на оркестъра, тръгва между децата и се ръкува с много от тях… Подарява им своята дълбоко искрена изключителна оценка: „Това не е Пионерски оркестър, това е върхът на цивилизацията!”

И още веднъж ще цитирам съпругата му Мария Бертоли –Симеонова: „За него най-голямата награда беше, когато децата свиреха добре, когато публиката ставаше права и не спираше да ръкопляска и искаше два биса, три биса, четири биса… И когато се връщахме в хотела, ми казваше: „Сега разбираш ли защо отказах Скалата, защо отказах Ленинград. Защото избрах това удоволствие, което ми доставят тези деца. Техният поглед е вулкан от пламнали души. Никоя друга филхармония нямаше да ми го даде!”

А Лучия продължава разказа ѝ: „Дирижирал съм много професионални оркестри, но творческият контакт, който постигам с тези деца на сцената, е уникален.

А това е безкрайната любов и безкрайното доверие от двете страни. И затова след слизане от сцената, след като е дирижирал, ми казваше: „Аз съм най-щастливият диригент на света!”   /Филм на БНТ, 2007 г., режисьор Людмил Колев/

Очевидно е, обаче, че именно с децата той преживява осъществяването на най-светлите си детски мечти. Онези, които се раждат в детството му, в родния Разград, когато неговите собствени очи и душа са изпитали същата вяра и светли чувства към човека, който за първи път го е въвел в света на музиката – собственият му баща. И сигурно е виждал лицето на баща си да грее от радост, от силната духовна връзка, родила се още в самото начало, с първите уроци по музика. Със сигурност тя остава в сърцето му до последния му миг.    

– А съпругата му? Тя свързана ли е с Разград?

Изненадващо да. Мария /Мариета/ Бертоли е родена в Пловдив, но детството ѝ преминава между България и Италия. Срещат се на рождения ден на сестра ѝ на 30 януари 1933 г. Влади много обича Италия, а Мариета – музиката. Сгодяват се през 1937 г. Тя следва в Торино, после той специализира в Рим. Женят се в Рим на 30 декември 1941 г. След дипломирането ѝ я разпределят в Разград! „И до днес не мога да си го обясня. Пак съдба – това беше родният град на Влади! Преподава италиански език в местната гимназия, а след това я изпращат в Пловдив, но все сама. Влади през това време вече специализира диригентство във Виена. През 1942 г. го последва и съпругата му. Животът им по време на войната е наситен със събития и превратности. Дори за малко обстоятелствата ги отвеждат в с. Беловец, където са живеели роднини на Влади. И вече през есента на 1944 г. се завръщат в София. Тя споделя, че е най-щастливата съпруга, защото е имала за другар в живота си човека, музиканта-идеалист, посветил себе си на музиката. „Тя беше неговата голяма любов, в нея остана влюбен до края.”

–  Нека да се върнем отново към родния град и обърнем специално внимание на духовната връзка между баща и син.

Баща му е, който го приспива с песен, той е, който му дава цигулката в ръцете, той е, който го учи да знае и как да върви уверено по пътя на музиката. Той е, който отваря таланта му да намира красотата навсякъде край себе си, но и вътре в себе си. И това е ролята му – на баща, на учител, на педагог… „Човекът, чийто висок идеал е възпитал Влади Симеонов в своя творчески път да не изпита изкушенията на славата, а само нейното признание и празниците на сърцето, получило награда и удовлетворение от спомена за тях.” В календара има една дата, която свързва и събира двамата – 16 януари. Това е датата, на която си тръгва от този свят баща му, Жорж, но и датата, на която през 1990 г. сърцето на Влади спира да бие. Сърце, което е посветил в тайните на музиката и което дарява на хората, за да почувстват и преживеят нейната красота.

Hits: 0