Ваня МИЛАНОВА: Музикантът е благословен човек, който живее с красотата на музиката и се стреми към идеалите на съвършенството

БЛАГОДАРЯ НА РОДНИЯ СИ ГРАД ЗА ГОЛЯМАТА ОБИЧ, ЗА КУЛТУРНОТО БОГАТСТВО, ПРЕДЛОЖЕНО МИ В РАННИТЕ ГОДИНИ, КОИТО ЗАРЕДИХА ЛЮБОВТА МИ КЪМ МУЗИКАТА, СЪПЪТСТВАЩА МЕ И ДО ДЕН ДНЕШЕН, КАЗВА ГОЛЯМАТА ЦИГУЛАРКА

Това е втората част на новата ни рубрика „С Разград в сърцето завинаги“, в която ще ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието. А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях е жива и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.

Рубриката подготвяме по идея и с подкрепата на „Лудогорско пиле“.

 Предишния път ви разказахме за проф. Влади Симеонов, една творческа личност, която съчетава в себе си дарованията на изпълнител, диригент и педагог.

Днес ви представяме световно известната цигуларка Ваня Миланова .

==========================

Ваня Миланова е родена в Разград на 12 януари 1954 г. Първото ѝ излизане на разградска сцена с цигулка е на 6-годишна възраст. А едва 9-годишна изнася първия си самостоятелен концерт. Активната си концертна дейност започва по време на следването си в Българската държавна консерватория. През 1984 г. Ваня Миланова записва първата си рецитална плоча.

Завършва Държавната музикална академия в София и Guildhall School of Music в Лондон. Лауреат на конкурсите „Чайковски”, „Кралица Елизабет” и „Паганини” и носител на Голямата награда на конкурса „Коциан“. Активната ѝ международна концертна дейност включва стотици изяви годишно.

В Лондон тя свири с големите английски оркестри, участва в международни музикални фестивали. Нейни изпълнения се излъчват в програми на ВВС. Концертира и в България, където провежда майсторски класове. Член е на жури на международни конкурси, включително на „Чайковски” в Москва. Преподава в Bilkent University.

От 2015 г. прекратява концертната си дейност.

Удостоена със званието Почетен гражданин на Разград през 1999 г. През 2001 г. получава “Златно перо” за принос към музиката в България от Класик ФМ.

Кариерата си Ваня Миланова гради основно във Великобритания, като концертира и в Европа, Скандинавия, Южна Америка, Южна Африка, Израел и Далечния Изток.

През 2018 г. Ваня Миланова  направи голямо дарение на Разград – нейното желание беше всичко, свързано с кариерата ѝ на цигулар, да остане в родния Разград. Сега то е част от фонда на Регионалния исторически музей и занапред отново ще бъде експонирано в подходяща атмосфера.

За нея „Таймс” казва:

„Тя може да прави музика от всичко, до което се докосне!”

А Хенрик Шеринг възкликва: „Тя е сред най-обаятелните цигулари на своето поколение – очарование, нежност, един темперамент и дълбока музикалност, в съчетание с увереност и блестяща техника.”

 ==========================

Вашата творческа биография е богата на изяви и успехи. Нека да започнем от първото Ви излизане на сцената, когато 6-годишното момиченце за първи път се появява пред публиката. Спомняте ли си какви бяха усещанията  в този ден?

Да, спомням си много добре това първо изпълнение на сцена. То бе в Народния театър и аз свирих Гавот от Джовани Батиста Мартини.

Вълнувах се, но най-много внимавах за Си бемола, защото моят учител Йордан Йорданов много изискваше този Си бемол да е абсолютно чист и да не го “повиша”. Иначе, много ми харесваше рокличката, която родителите ми бяха купили за случая. Прекарвах приятни мигове разглеждайки картинките по нея, тя бе “илюстрирана” със зайчета, сърнички…

Но още тогава, по детски, трябва да съм открила значението на това, да се чувстваш удобно на сцена, защото панделката в косата ми ме “стискаше” и безпокоеше, но, такава бе модата тогава, а и ние, жените, правим често жертви в нейна чест.

После идва и първият Ви самостоятелен концерт – само три години по-късно. Какви бяха трепетите? Какво ще ни кажете за хората, които Ви водеха по пътя към световните сцени? От родния Разград тръгва този път и има дълбока символика във факта, че Вашата воля беше артефактите от периода на творческия път на музиканта да останат в тук, при нашите съграждани.

Интересно за мен е, че от стотиците концерти, които съм дала през живота си, най-добре помня първия си самостоятелен концерт. Може би защото на този концерт се “родих” като цигулар. Концертът бе събитие не само за мен, но и за целия град!

Залата на театъра бе препълнена и не можеше да побере всички, които искаха да ме видят и чуят. Незабравима за мен остава обичта, която получих от целия град! Подаръците, цветята, хубавите думи ме заредиха с увереност за бъдещето.

Не мога да ви изкажа колко съм благодарна за това!

Началото на каквото и да било е много важно. Като основите на една сграда – това, което се гради отгоре, може да просъществува само, ако основите са здрави. А и имах щастието да бъда обградена от родители, които ме подкрепяха, както и педагогическата експертиза на следващия ми учител Петър Арнаудов, подпомогна развитието ми в най-хубава насока.

Права сте, че има дълбока символика в завръщането ми в родния град чрез музейните експонати. Искам по този начин да благодаря на родния си град за голямата обич, за културното богатство, предложено ми в ранните години, които заредиха любовта ми към музиката, съпътстваща ме и до ден днешен.

Какъв е Разград в съзнанието Ви от времето на детството, прекарано в него?

Искам малко по-специфично да обрисувам Разград от моето детинство.
През моите очи градът притежаваше архитектурна хармония, баланс, който разбира се, съществува и сега. Старите дюкяни, пазарът, на който ходех с дядо ми (върховна привилегия), редовните разходки до парка с родителите ми даваха разнообразния ритъм на града. Това разнообразие и ритъм съществуваше и в духовния живот на града. Симфоничният оркестър под палката на Вачев, Ламбев, Карагьозов, Бърнев и много други предлагаше концерти на ниво! Винаги сядах на първия ред, заедно с други деца, за да виждам по-добре музикантите, понякога да се мъча да ги разсея с жестове или гримаси, но по-често да слушам внимателно музиката. Бетховен бе този, който най-много ме впечатляваше с амплитудата на емоцията, с контраста между фортето и пианисимото.

Концертите на хор “Железни струни” под диригентството на Димо Халачев бяха също незабравими и ме накараха да заобичам човешкия глас. В читалище “Развитие” ходех редовно, или за книги от библиотеката, или на кино. Дядо ми продаваше билети за документалните филми в събота сутрин, та ходех редовно и на тях. Театърът също бе извор на преживявания. Без да разбирам достатъчно на тази възраст, обичах да бъда изненадана от декорите, цветовете на постановките…
Винаги с гордост съм споменавала в интервюта името на родния си град, но една случка през 90-те години ми дава голяма радост по този повод. Тя ми бе предадена от бившия кмет на Разград г-н Венелин Узунов. По случайност той е бил на официално посещение в далечна Венецуела, а аз –  на концерти в рамките на големия фестивал в Каракас. Седейки заедно с местни дипломати, той изведнъж чува името на Разград по телевизора и ме вижда на екрана, откликвайки: “Та това е нашата Ваня!”. За мен, а и за него може би, това бе един чудесен подарък.

Много мъдрост има в книгата Ви „Мъдростта на цигуларя”, събрала прозренията на твореца – прозрения, които са общовалидни. Всяко от тях крие многопластови послания.

Буквалният превод на заглавието на книгата всъщност е “Остроумия и мъдрост на един цигулар”.

Идеята за книгата се роди спонтанно след решението ми да приключа с концертната си дейност преди няколко години. Искаше ми се да споделя  с читателя мисли за изпълнителството, музиката, цигулковото майсторство, композитори, артисти, за живота, хората, любовта, политиката и за връзката между всичко вече споменато, но и да опиша някои комични случки от моята кариера…

Надявам се книгата да се чете с усмивка, като в същото време провокира размисъл, а цигуларите да получат от нея по-големи прозрения.

Успехите и изявите по световните сцени са външната, видимата страна на нещата. Вътрешната страна е много лична – трепети, очаквания, вътрешна мобилизация, вдъхновение… Какво се изисква всъщност от самия музикант?

Големият физик Алберт Айнщайн, който също е свирел доста добре на цигулка, казва, че “животът му  би бил немислим без музика” и че “най-голямата радост за него е идвала от цигулката”.

С това искам да кажа, че музикантът е благословен човек, който живее с красотата на музиката и се стреми към идеалите на съвършенството.

Аплодисментите на публиката дават на един музикант помощ той да продължи трудния си творчески път, но най-големият каталист за това творчество се крие само дълбоко в него.

То е и дар. Без талант е трудно да си добър музикант.

Процесът на научаване на нова пиеса е бил винаги крайно интересен за мен, също като запознанството с нов добър приятел или четенето на нова книга. Голямо е удоволствието да усъвършенствам технически една пиеса, да разуча структурата ѝ, динамиката, ритъма, да открия чувството, което композиторът иска да предаде чрез нея. След това идва по-трудната част – да имам куража да покажа произведението на сцената със спонтанност и колкото е възможно най-съвършено.

Разкажете на нашите съграждани сега къде сте и какво Ви вдъхновява да творите?

От доста време живея в Солун, Гърция, на една крачка от морето, което гледам всеки ден. Залезите на слънцето над планината Олимп са много красиви, особено през лятото!

Семейството на дъщеря ми (и двамата ми внука), живее близо до Лондон. Контактувам почти всекидневно с тях.

Не съм престанала да творя, защото това е необходимост за мен. Създала съм повече от 300 платна, най-вече абстрактни, които моите съграждани могат да видят на феновата ми страница във Фейсбук.

Какво бихте искала да кажете на нашите съграждани малко преди началото на 2021 година?

Като заключение на нашето интервю бих желала да Ви благодаря за вниманието, г-жо Николова, и с много обич, да пожелая на родния град и моите съграждани преуспяване, здрав дух и по-добра и успешна Нова година!

Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей , Разград

Hits: 1