Тържествата по повод пълнолетието на престолонаследника княз Борис

 „Почитай Бога, обичай народа!” – бащинският завет на цар Фердинанд към престолонаследника в деня на неговото пълнолетие

  Във фонда на Регионалния исторически музей – Разград се съхраняват материали от личния архив и библиотеката на братята Христо и Върбан Килифарски. Върбан е известен като български революционер, анархист, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, издател на анархистически вестници, създател на първите земеделски дружби. Христо е известен като биолог, книгоиздател и кооперативен деец. Завършил биология в Йена, Германия, от 1904 до 1906 г. е сътрудник на руския биолог Николай Ю. Зограф. През 1906 – 1914 г. е учител в гимназията  в Курск. А от 1914 до 1917 г. е инструктор в Киевското градско управление. През периода 1918 – 1921 г. е делегат на Украинския Червен кръст при репатрирането на руски военнопленници. В периода 1921 – 1973 г. е организатор на трудови кооперации. Тяхна сестра е Райна Ст. Килифарска – известна оперна певица с артистично име Раля Тончева, определяна като „Балканският славей” и „Феята с кристалния глас”.

Един брой на вестник „УТРО” от съхранената преса от онова време /брой 349 на вестник „УТРО” от 22 януари 1912 г./ е посветен изцяло на пълнолетието на княз Борис, на производството му във Военното училище, на молебените, парада и тържествата по този повод. Във вестника подробно са описани събитията в този ден.

   Престолонаследникът Княз Борис Търновски е роден на 30 януари 1894 г. в София. Да припомним, че баща му – княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е роден във Виена на 14 февруари 1861 г., а майка му княгиня Мария Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в Рим през 1870 г. /Починала в София на 31 януари 1899 г./

   С прокламация към народа и войската цар Фердинанд дава титлата на престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски. На 2 февруари 1896 г. се извършва миропомазването на престолонаследника от Екзарх Йосиф I, като кръстник е руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия княз се полагат необходимите усърдни грижи. През 1904 г. Той издържа с отличие изпитите по всички предмети за четвърто отделение. След това князът завършва класическото си гимназиално образование към края на 1911 г. Въз основа на параграф 13 от тогавашния Правилник за зрелостен изпит, е решено от дванадесетте преподаватели на престолонаследника, начело с министъра на Народното просвещение, да му се издаде свидетелство за зрелост, което го освобождава от устен и писмен зрелостен изпит заради отличния му успех. Зрелостното му свидетелство е издадено на  20 януари 1912 г. от Министерството на народното просвещение.

   Наред с общото образование княз Борис е обучаван и по военно дело. Възлагани са му специални мисии: да представлява българския държавен глава при различни случаи пред чуждите владетели – при коронацията на английския крал в Лондон, а по-късно и през 1911 г. на тържеството при откриването на паметника на руския император Александър II в Киев. Точно там се оказва в театъра на едно гала-представление, когато е извършен атентат и е убит министър Столипин. Самият княз Борис учудил всички с проявеното хладнокръвие.

   На 30 януари 1912 г. княз Борис навършва пълнолетие и добива правото да се интересува от управлението на страната. Пълнолетието е отпразнувано в София в присъствието на престолонаследниците на всички балкански държави и на специални легации от страна на Великите сили. В този ден князът е произведен в чин капитан, назначен за ротен командир на Първа рота от Шести пехотен Търновски полк и награден с най-високия орден «Св. Кирил и Методий». Именно тези тържества са описани подробно във въпросния брой на вестник «УТРО». Авторът на основната статия разказва, че в паметта на народа, от «всичкия блясък на свършилото се тържество» ще останат две главни неща. На първо място ще остане споменът за честта, която другите държави са оказали на България, като са изпратили своите специални пратеници, за да присъстват на тържествата по случай пълнолетието на българския престолонаследник. На второ място в паметта на българския народ «ще останат запечатани царевите думи, царевият съвет към престолонаследника: Почитай Бога, обичай народа!»  Това е съветът на бащата цар към своя син – бъдещ цар. «Това е съвет на един, който е царувал, към друг, който иде след него.»

   В деня на пълнолетието на княза, в София, в парка на Военното училище, княз Борис Търновски, престолонаследникът на България, полага клетва като войник в Българската армия. Заклева се, че ще служи на интересите на своето отечество и българския цар. В този ден България чува войнишката клетва на престолонаследника, на бъдещия български цар. Той дава клетва за вярност към народа и че ще пази народните интереси.

  А на следващия ден в цяла България се разнасят клетвените думи на престолонаследника и новината, че той е вече храбър войник и достоен наследник на своя баща цар.

   «Обещавам и се кълна в името на Всемогъщия Бог, че аз, който встъпвам в редовете на войската на българското царство, ще слугувам честно на Царя и Отечеството и няма да жаля живота си, както в мирно време, за запазване на реда и тишината в страната, така също и във време на война, против враговете на моето Отечество, за свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие.»

   След полагането на клетвата е отслужен молебен в катедралата «Свети Крал», на който присъстващите са само поканени от висшето общество. В 10 часа причакан от митрополит Василий пристига Негово Величество Царят в униформа на генерал от 6-ти пехотен полк с огърлието на «Св. Кирил и Методий». След него Нейно Величество Царицата в кадифена мантия с яка от хермелин и златна бродерия, с шапка от златно-сърмена бродерия и  с бяло перо от райска птица. Престолонаследникът е в униформа на поручик от 6-ти пехотен полк с огърлието и лентата на «Свети Александър», а княз Кирил е в униформа на артилерийски подпоручик и с огърлието и лентата на ордена «За гражданска заслуга». На царския трон застават царят и царицата, отдясно престолонаследникът княз Борис и княз Кирил. От дясната страна на трона са наредени височайшите особи. На първия ред до царя е руският княз Андрей Владимирович в драгунска униформа, до него германският принц Фридрих Леополд в син шинел, до него черногорският престолонаследник Данило, а накрая австрийският принц Карл Албрехт. На втория ред Леополд в униформа на български генерал от кавалерията, до него гръцкият престолонаследник принц Константин в адмиралтейска униформа, до него румънският престолонаследник княз Фердинанд в сив шинел, както и сръбският престолонаследник в черен шинел. Зад височайшите особи са подредени представители на Минския полк начело с полковник барон Гайкин. Валяво от центъра са придворните дами и съпругите на дипломатическите агенти. Всички те са поздравени с лек поклон от Нейно Величество царицата, а в отговор на този поздрав десетки големи шапки се навеждат, при което се развяват грамадни бели щраусови пера. Пред олтара е наредено столичното духовенство в блестящи одежди.

Снимките са от личния архив на Тошо ПЕЙКОВ

   Парадът пред военното училище също е много тържествен. Точно в 10:30 часа пристига командващият парада – началникът на гарнизона генерал Тошев. В 11:15 часа пристигъ царят, придружен от престолонаследника, княз Борис, от княз Кирил и чуждестранните мисии. Обиколката на войските от царя трае около 15 минути, през това време музиката свири маршове за среща, българския химн «Шуми Марица» – гледката е много тържествена и «наистина величествена». След обиколката е отслужен малък молебен от русенския митрополит Василий, който е и възпитател на престолонаследника.

   Малко преди 12:00 часа се започва даването на клетвата от престолонаследника. Преди това обаче митрополит Василий се обръща към него с препоръчителни думи, след което прочита думите на войнишката клетва от нарочно красиво изработен пергаментов клетвен лист, а престолонаследникът ги следва и повтаря:

    Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който встъпвам в редовете на войската на българското царство, че слугувам честно и вярно на Царя и Отечеството и няма да жаля живота си, както в мирно време за запазване на реда и тишината в страната, тъй също и във време на война против враговете на моето отечество, за свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие.

      В това време от източна и западна посока артилерийска група от софийския крепостен батальон и една батарея от 4-ти артилерийски полк дават 21 топовни изстрели. «Това беше една канонада, която напълно съответстваше на извършения велик акт. Ехото от изстрелите от грамадното здание на Военното училище правеше пукота още по-впечатлителен, още по-ефективен. Устните на мнозина в този час шепнеха молитви за бъдещия български венценосец и всички казваха «на добър час, княже – дерзай!»

    При свършване на клетвените думи престолонаследникът целуна кръста, евангелието и знамето, като в трите случая казваше думите «Заклех се!» След това се приближи до баща си и му целуна ръка. Покъртен силно от събитието, което ставаше с неговия първороден син, Царят развълнувано го прегърна и го целуна и по двете страни на лицето, после което престолонаследникът подписа  клетвения лист. Това той направи с особена писалка и особена мастилница нарочно за случая приготвени и подарени нему от щаба на 1-ва пехотна дивизия. Тогава Царят повика при себе си престолонаследника и в продължение на около 4 – 5 минути тихо, кротко и мило, бащински наставнически му говори нещо. Тези царски думи към престолонаследника никой не можа да долови, но предполага се, че това са били бащински съвети към син послучай важното събитие в неговия живот. Най-после Царят окачи през шията на престолонаследника огърлието на ордена «Свети Кирил и Методий» и с по-висок глас му каза: Награждавам те с ордена на нашите просветители «Свети Кирил и Методий» и с няколко думи му подчерта значението и важността на този орден, после което му каза: «Произвеждам те в чин капитан, иди поеми командването на 1-вата рота от 6-ти пехотен Търновски на мое име полк.»

   След тези царски, бащински думи, силно развълнуван, престолонаследникът се отправя към своята рота, за да я приеме. Според получената лично от царя заповед, престолонаследникът приема и встъпва в командването на 1-ва рота от 6-ти пехотен полк. След което застава на мястото си в строя – на десния фланг на ротата. Оомент, през цялото време на парада до края му, 1-ва рота се командва от престолонаследника.

   «По общата покана на командующия парада «На знамената мирно», адютантите на частите отведоха знамената в строя. Гледката от развети знамена при свирене на музиките и биене на барабаните, бе величествена. Царят, застанал пред павилиона, разговаряше с Негово Императорско Височество великия княз Андрей Владимирович, с военния министър и началник щаба на армията генерал Фичев, които бяха застанали близо до него и очакваше начеването на дефилирането. … По подадените от командующия парада команди, частите, в определения им по-рано ред, наченаха да дефилират. Всички части преминаваха пред Царя в стройни редове, с весели лица, бодро и стремително. Царят поздрави всички с «много добър» и «отлично». Частите дефилираха два пъти: първия път по ротно в полуротна колона, а втория път по дружинно, в дружинна колона. Начело на своята рота престолонаследникът също смелои и бодро крачеше, командваше и салютуваше, като вещ и опитен командир.неговите твърди стъпки и войнственото му мило настроение показваха, че той силно чувства важния момент от своя живот, когато вече става истински войник – защитник на Отечеството си, отговорен за делата си, като гражданин и като войник.

   Царят остана твърде доволен от вида, в който му се представиха частите на парада. Той с особено задоволство изказа своята радост по случая на командующия парада генерал Тошев и му заповяда да обяви тази негова благодарност на офицерите и долните чинове, участващи в парада, и разреши на войските да се разотидат…»

    След парада, царското семейство без двете княгини Евдокия и Надежда, височайшите гости заедно със свитите си, министерският съвет, генералитетът, духовенството и бюрото на камарата се отправят към салоните на Военното училище, където вече е сервиран обядът. При сервиране на шампанското царят произнася  тост: «Сине, ти днес придобиваш права, но едновременно с това придобиваш и задължения, по-тежки от тези права. Аз те съветвам като мой първороден син, да имаш най-големи връзки с народа, на който утре ще бъдеш владетел. Базирай се на храбрата българска войска, която е стълбът, на който се държи нашата хубава България.  Бъди верен на народа си и работи за реализирането на неговите идеали. Почитай Бога, имай вяра в себе си и народа си, обичай народа!» – След тези думи Царят вдигна чашата за здравето и дългоденствието на своя първороден син княз Борис Търновски.»

   След него тост вдига министърът на войната генерал Никифоров, който уверява владетеля, че храбрата Българска армия, както е била досега вярна на Царя и Отечеството си, ще бъде докрай вярна за благото на хубавата България. А последен говори престолонаследникът княз Борис: «Произнесеният от него с един ясен, звучен и силен глас тост развълнува всички присъстващи. Мнозина от вълнение го прекъсваха с думите: Браво, Борисе! – «Благодаря ти, татко, за добрите съвети, които трогнат ги приемам в този тържествен за мен ден. Днес дадох клетва, че ще бъда верен на царя и отечеството си. Е, добре! В тоя момент аз повтарям още веднъж тази клетва, заявявам тържествено, че ще работя само за благото на отечеството си и ще бъда безстрашен защитник на неговите интереси. Нека вдигнем всички чаши за дългоденствието на моя августейши баща, по чиито стъпки винаги ще вървя, вярвайки, че той никога не ще откаже да ми услужва със своите бащински съвети.»

    След обяд и в централната израилтянска синагога в София е отслужен тържествен благодарствен молебен по случай пълнолетието на престолонаследника княз Борис. Присъствието на двама митрополити на израилтянския молебен се обяснява с присъствието на главния равин д-р Еренщайс на молебена сутринта в катедралата «Свети Крал». Тук главният равин в обръщението си отново подчертава важността на деня на пълнолетието, защото той е ден на гражданското и държавническо раждане на един отговорен вече мъж.

   След тържествата в продължение на 5 часа чуждестранните мисии правят разходка из столицата.

   Провинцията също тържествува в този ден. В броя се дава информация за някои от тържествата. В Сливен навсякъде из града свирят градски музики. Отслужен е молебен, проведен е парад на войските от Сливенския гарнизон, а вечерта градът «е феерично илюминиран от фойерверки». В Стара загора също е отслужен молебен, опълченското дружество «Сливница» пирува във фабриката на П. Баев, след обяд има увеселие за гражданите, а вечерта в офицерския клуб се развихря бал. В Русе: «Никога Русе не е бил свидетел на такова тържество, каквото е днешното по отпразнуване пълнолетието на княз Борис.»  Целият ден улиците на София са препълнени с народ. Но вечерта те стават почти непроходими.

   Вечерта в двореца също се разгръща достойно за събитието тържество – съответно с подходяща концертна част, богато меню за трапезата, която е разположена във вид на «П».  Целият ден улиците на София са препълнени с народ. Но вечерта те стават почти непроходими. Празничният ден завършва с «феерична илюминация».

   Много скоро след това събитие България започва да се готви за война срещу Турция. Княз Борис взема живо участие в тези приготовления – през лятото на 1912 г. в една скрита казарма, той прекарва своя стаж в командването на рота, като произвежда ротни бойни учения и участва с ротата си в големи пехотни и артилерийски упражнения, а по-късно взема участие в крепостните маневри в Шумен. Преди това обаче, той има възможността да наблюдава руските маневри край Киев и германските маневри около Дрезден.

   В началото на войната срещу Турция княз борис е назначен за свръзка при началник-щаба на действащата войска. На 9 октомври престолонаследникът настига Седма пехотна Рилска дивизия по долината на река Струма и заедно с войските влиза в Солун. През зимата заедно с брат си, княз Кирил заминава за Булаир, по-късно посещава заедно с баща си крепостта Одрин, превзета вече от българските войски.

В началото на 1915 г. престолонаследникът постъпва във Военната академия в София, която завършва с отличен успех. По време на Първата световна война е назначен като офицер за поръчки при главнокомандващия генерал Никола Жеков. Войниците от Девета пехотна Плевенска дивизия първи виждат княза на бойното поле. На 14 октомври лично участва в боя на Трета пехотна Балканска дивизия във Вранско. Естествено, навсякъде където се появява княз Борис при войските, бойците го посрещат с голяма радост, въодушевени от присъствието на княза, вършат бойни чудеса. Самият той участва в бойните действия и заслужено получава германски железен кръст и австро-унгарски орден за военна заслуга. А когато германският кайзер Вилхелм II посещава крепостта Ниш, награждава българския престолонаследник с огърлието на Черния орел. По-късно, при посещението на германската главна квартира, е награден от кайзера с най-високото германско бойно отличие – орден Pour le Mérite /За заслуги/.

На 14 януари 1916 г. цар Фердинанд произвежда престолонаследника за бойно отличие в чин майор. Източниците от него време обосновават това производство като напълно заслужено, тъй като войниците от предните окопи неведнъж са виждали да проявява войнишки добродетели, как понася несгоди и лишения, а също често животът му е изложен в опасност. Източниците разказват и за конкретни ситуации, в които княз Борис проявява смелост и хладнокръвие, участва в бойните действия и изпълнява завета на баща си:Ти ставаш пълнолетен син на българската Родина  и неразривно свързан с българската войска, чиито високи достойнства трябва в тебе да намерят висшето си отражение.”

    На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд произвежда  престолонаследника в чин генерал-майор и поради стеклите се събития с манифест се отказва от престола в негова полза. На следващия ден – 4 октомври 1918 г. цар борис III подписва първия си указ. Указът се отнася до демобилизацията на войските…

   Следва период в българската история, в който  армията, по силата на Ньойския договор, е сведена до 33 000 души. Но след 1930 г. започва нейното възраждане, а през 1937 г., по време  на големите Царски военни маневри край Попово бойните части получават лично от цар Борис III новите си бойни знамена!

Нели НИКОЛОВА, РИМ – Разград

Hits: 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.