ТАНЦЪТ Е СПОРТ НА ЗАКРИТО. НО ОБОГАТЯВА И С МУЗИКА, И С КРАСОТАТА И БАГРИТЕ НА КОСТЮМИТЕ, И С ОБИЧАИТЕ И ТРАДИЦИИТЕ НА БЪЛГАРИНА
Уважаеми читатели,
Представяме ви дванадесетата част на рубриката „С Разград в сърцето завинаги“, в която ви срещаме и разказваме за хора, родени тук или дошли в Разград по прищявка на съдбата, по любов или защото житейската пътечка ги е довела в столицата на Лудогорието.
А те със своите дела и пример са оставили отпечатък върху развитието на града, върху общността в Разград. Със срещите и разказите за такива ярки личности от всички сфери на живота: бизнес, култура, спорт, социални дейности, здравеопазване, обществен живот, ще покажем, че паметта за тях и стореното от тях е жива и Разград им е признателен и благодарен, за това, че са го направили по-красив и по-добър.
Рубриката подготвяме по идея и с подкрепата на „Лудогорско пиле“
Днес с журналиста Георги Тодоров и видеооператора Петър Петров ще ви срещнем с хореографа Стефан Иванов.
Роден е на 10.03.1946г. в с. Каменар, Разградско. Започва творческата си дейност в Разград през 1969 г. като ръководител на танцов състав в ТМТ „Шандор Петьофи“ и като пом.-ръководител в Капанския ансамбъл. От 1973 до 1977 г. е начело на танцовия състав към завода за стъкло и порцелан „Дянко Стефанов“.
От 1973 г. ръководи ДТА „Лудогорче“, с който разнася славата на Лудогорието у нас и в чужбина. Стефан Иванов и ансамбълът стават носители на наградата „За европейски принос в развитието на младежките общности в община Разград“. За 40-годишната си творческа дейност той е обучил над 2500 деца в изкуството на българския фолклорен танц.
Носител е множество награди:
- Отличник на Комитета за изкуство и култура;
- Плакет на Националната секция на ЦИОФФ за високи и трайни постижения в областта на танцовото изкуство;
- Орден „Кирил и Методий“ I и II степен;
- Златна лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България;
- Юбилеен медал „1300 години България“.
- Носител на наградата „Никола Икономов“ на Община Разград за принос в образованието, културата и изкуството;
- Почетен гражданин на Разград от 2008 г.
От видеото ще разберете как счетоводителят Стефан Иванов става един от най-добрите детски хореографи у нас; чия е идеята и как се създаден Детският танцов ансамбъл „Лудогорче“; кога е било най-трудно и кога и къде са били най-големите успехи на състава.
Приятно гледане!
Видео:
В писмената част на интервюто ще научим що за черта на характера е „дженабетлъкът“ и помага ли тя в живота; какво тежко преживяване му поднесе съдбата в началото на тази година; кой го наследи в любовта към българския народен танц и какъв съвет даде Стефан Иванов на днешните връстници на някогашните „лудогорчета“.
Приятно четене!
* * * * *
Ясно е, че през годините невинаги е било лесно. Ти имаш една черта в характера, която сам наричаш „дженабетлък“. Това ли ти помагаше, когато се натъкваше на „подводни камъни“, когато е имало и „нечисти удари“?
Да, в голяма степен – това. И още: обичах, когато имам да кажа нещо, да го кажа директно на този, който разговаря с мен. Не чрез този, онзи или вестници… Може и да не е било много хубаво, но не беше и много лошо. Защото на немалко хора не им беше приятно като им кажеш в очите някои неща. Създавали са ми проблеми – и кавги имаше по някои институции, и ме привикваха на разговори, и комисия от София са викали да разследва какво съм казал…
Как си здравето, Знам, че мина през сериозно изпитание. За какво мечтаеш от тук нататък?
Претърпях сериозна коремна операция, благодарение на целия персонал на хирургичното отделение на разградската болница днес съм тук и разговаряме…
Мечтая си да видя и петте внучета, които имам, успели в живота си. Виждам ги – трудолюбиви и старателни са.
Най-вероятно си много щастлив, че успя да предадеш щафетата в изкуството и любовта към българския народен танц и на двете си дъщери, и на двете двойки внучки близначки?
Тук трябва да благодаря специално на жена ми. Аз се бях толкова много отдал първо на счетоводството, а после и на танцовия състав, че цялата грижа за децата я отнесе тя. Благодарение на това , че тя бе много сериозна и много добра съпруга, и двете ми дъщери пораснаха добре възпитани.
А те и двете пораснаха с мен в залата за репетиции. Бяха с мен и по лагери и концерти – навсякъде. Те постепенно и неусетно започнаха да танцуват. Като пораснаха, ми помагаха във воденето на състава.
А внучките танцуваха до последния ден, който аз бях на работа – до 2014 година. Последно Ася и Симона помогнаха при откриването на учебната 2017 година в ОУ „В.Левски“. Вече са студентски в Нов български университет.
А малките са четвъртокласнички в ОУ „В.Левски“. Те са по-различни деца – имат свои разбирания, любопитни, любознателни, темпераментни и често – по-наивни. Надявам се и те да се справят.
Внукът също се развива много добре – в Русе участва в конкурси за скулптура и барелеф.
Какво ще пожелаеш на днешните деца, връстници на тези от „Лудогорче“?
Бях добър спортист – висок и дълъг скок. Имах постижения. Танцувах, но това ми бе хоби. Никога не съм мислил, че хореографията може да бъде моя професия. Но като ме заведоха в Дома на културата на транспортните работници в Русе и видях двайсет високи и снажни мъже да танцуван еднакво едно соло, бях шокиран. И започнах много редовно да ходя на репетиции. Ръководителят ми Мирослав Петров ме подхвана, влязох в репертоара и концертната програма и се започна.
Затова казвам на децата, че едни от хубавите мигове в живота ми са свързани с българския народен танц – и като танцьор, и като ръководител и хореограф.
Пожелавам им не само да ходят по улиците. Спортът е хубаво нещо, но най-добре е да танцуват. Танцът за мен е спорт на закрито. Но обогатява и с музика, и с красотата и багрите на костюмите, и учи на обичаите и традициите на българина, които се разработват в танците. Танците учат на отговорност, дисциплина и екипност. И сега и сега ми пишат мъже и жени още от първия ми випуск. Много малко от миналите през танцовото изкуство и в частност – през „Лудогорче“, не са се реализирали.
И още нещо: остават приятелства за цял живот!
Hits: 0