Майсторка на капанската шевица – живо човешко съкровище

Везбарката Николинка Ангелова, майстор на капанската шевица, е предложението на област  Разград за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2021 г. Това съобщиха от пресцентъра на областната администрация.

Кандидатурата „Грее капанска шевица – традиции и съвременност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова“ и попада в раздел „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци, подраздел „Изработване на традиционна везбена орнаментика“ в  регионалната листа на Националния регистър на нематериалното културно наследство.

Николинка Ангелова от Гецово е  майстор – везбар, чрез чието творчество и всеотдайност мнозина съвременни българи имат възможност да научат повече за обичаите и традициите на една от най-старите етнографски групи в България. Типичен представител на капанската етнографска група, тя вдъхва нов живот на шевиците, създавайки един своеобразен мост между времето на старите майсторки, настоящето и бъдещето. Николинка Ангелова е убедена, че безценните съкровища, които са скрити в старите ракли, трябва да оживеят за нов живот. Според нея тяхната непреходна естетическа стойност трябва да бъде съхранена и показана на света.

Николинка Ангелова е родена на 14 март 1949 година в Сеново. От родителите си наследява любовта и почитта към традициите. Работи като детска учителка в с. Кривня, Сеново и Разград. Тя успява да се посвети на своето хоби – бродерия, везба и тъкане едва след като се  пенсионира през 2006 г.

Първите си умения усвоява в своето семейство, от майка си Пена Цонева. Любовта й към шевицата, желанието и да се занимава с везба, търпението и волята  я водят при по-възрастни капанки от Сеново и Гецово, от които усвоява тънкостите и тайните на най-интересните бодове. Настойчиво и търпеливо търси, записва, прави схеми на шевици, запомня, „краде“ някои тънкости по различните бодове и техники. А чрез различна литература, участия във форуми, практикуване на везбарство и от други майстори-занаятчии обогатява своите знания и развива своите умения.

Николинка Ангелова изработва народни носии. Голямата и любов обаче е капанската шевица. Търсят я предимно хора, които се занимават с фолклор, самодейци, българи, живеещи в чужбина, колекционери. Заради това се налага да познава и шевици от други региони, но най и е на сърце капанското. Изработването на една женска капанска носия и отнема 3-4 месеца. Само бродерията на ризата й отнема 3 месеца, тъй като всичко се изработва ръчно. Николинка с удоволствие тъче и бродира и капански престилки, като подчертава, че и тук се среща богата орнаментика. Най – обича да изработва капански ризи и там е в стихията си. Изработва и капански торбички, които често пътуват извън пределите на България като официални и ценни подаръци, носещи отличителния белег на общността.

През 2015 г. уменията на Николинка Ангелова са признати и от Занаятчийската камара в Шумен, когато придобива квалификация “майстор-везбар”.

А през 2016 година тя подреди в Етнографския музей двоя самостоятелна изложба „Капанските шевици през ХХІ век“ и даде интервю за сайта e-Razgrad.bg. В него тя разказва за началото, за любовта си към това, с което се занимава и разкрива за какво мечтае. Интервюто може да видите ТУК.

В своята работа тя максимално се придържа към автентичното. Счита, че консервативността и затвореността на капанците имат положителна страна – това е помогнало капанското наследство да достигне до нас в цялата си красота и автентичност.

Николинка Ангелова предава своите умения с много такт и любов на млади и стари. Предава ги и на своето семейство. С жар, такт  и умение тя е обучила и има възможности да обучи още много хора, желаещи да пресъздават красотата на капанската везбена традиция. Традиционен участник е в Капанския събор, Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и художествени занаяти, където в рамките на арт работилници и ателиета „Първи стъпки в занаята“ тя разкрива пред деца и възрастни тайните на везбата и тъкането. Това е и една от основните й цели – да се съхранят местните традиции, като бъдат предадени на следващите поколения.

Голямата мечта на везбарката е да събере всички бодове и техники, които е открила и усвоила, в каталог. Защото те трябва да се знаят и да се ползват.

Кандидатурата на Николинка Ангелова бе представена  за участие в Националната система „Живи човешки съкровища – България“ от читалище „Просвета“ – Гецово и одобрена в регионалния етап на процедурата в областната администрация от комисия, сформирана със заповед на областния управител Иван Борисов. Председател е гл. ас. д-р Милена Любенова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Членове са:  Даниела Петрова – старши експерт в Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища“, Даниела Ганчева – зам.-директор на Регионалния исторически музей, етнограф и Айше Реджеб – доктор по хореография. В работата на комисията участва и зам.-областният управител Найден Късов.

Според регламента на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ постъпилите регионални предложения се разглеждат от  комисия, назначена със заповед на Министъра на културата. В нея влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Комисията определя пет номинации, които ще бъдат вписани в Националната система.

Националната система „Живи човешки съкровища – България“ е основна културна политика на Република България за опазване на нематериалното културно наследство. Тя заема наименованието си от съществуващи в света практики на опазване на нематериалното културно наследство, без да ги следва дословно. Тя представлява специално разработен, адаптиран за българските условия вариант на културни политики и дейности на ЮНЕСКО, насочени към опазването на нематериалното културно наследство на международно равнище и реализирани като следствие от приетата през 2003 г. от международната организация Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство.

Област Разград има вече два вписани елемента в Националната представителна листа на България на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България”:

  • 2010 г. – „Срещнали се два буенеца – питали са” – читалище „Напредък” – с. Юпер, община Кубрат;
  • 2016 г. .„Хъдрелез – алиански карнавални игри от с. Бисерци”  – читалище „Стефан Караджа“ – с. Бисерци, община Кубрат

/e-Razgrad/

Hits: 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.