(Номен)клатурчици

Дали главният прокурор вместо във ВСС се избира в Министерския съвет, Банкя, Бояна или хотел „Берлин“, дали е Цацаров или Гешев, няма значение


Калин Манолов е дългогодишен журналист, председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас“. Текстът е от блога му.

Ако не беше тъжна, „изненадата“ на партии и анализатори как било възможно изборът на главен прокурор така да се политизира щеше да е смешна.
„Изненаданите“ прекрасно знаят, че този избор ВИНАГИ е бил политически. Ако не знаят, толкова по-зле за тях.
Поне от 75 години главният прокурор на републиката е част от номенклатурата. От Главната номенклатура.
Родените след комунизма може и да не знаят тази дума. То и по време на комунизма не беше много популярна. Съществуването на номенклатурата, тоест на висшия партийно-държавен апарат, който упражнява властта, бе пазено в дълбока тайна.
В строго секретния списък бяха изредени най-важните длъжности на режима от Политбюро до заводски партиен комитет, от началник на ДС до оперативен работник, от главен редактор на „Работническо дело“ до кореспондент в провинцията.
Кандидатите за тези постове предварително се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха от съответния партиен комитет. Попаднали веднъж в номенклатурния списък, неистово се страеха да останат завинаги в него.

Номенклатурата бе потисническата класа в уж безкласовото комунистическо общество.
Бе създадена, за да упражнява властта. Крепеше се на терор и налагаше тотален идеологически контрол. Превърна „диктатурата на пролетариата“ в диктатура НАД пролетариата. Опияняваше се от властта, беше нагла и безнаказана, издевателстваше над експлоатираните, презираше ги дори. Те я мразеха, но под страх от наказание й се подчиняваха, нагаждаха се към нея, мечтаеха да станат част от нея.
Между номенклатурата и останалата част от обществото зееше бездънна пропаст. Нежните антикомунистически революции в Източна Европа преди 30 години се опитаха да я запълнят.
Поне в България не успяха. Държавата не се промени, нито пък обществото. Член 1 бе отменен, но ръководната роля на БКП бе (пре)разпределена между комунистическата и новопоявилите се „опозиционни“ партии. Това не стана изведнъж, нито открито.
Стана постепенно и перфидно – чрез запазените за парламента и президента политически квоти в много органи на изпълнителната и съдебната власт.
Уж за да са максимално представителни. Така в Конституционния съд, Съвета за електронни медии, Сметната палата, КПКОНПИ, Комисията по досиетата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Господ знае още в какви съвети, агенции и комисии бяха осигурени кресла за разцноцветни партийни апаратчици. Иначе казано – за номенклатурчици.
Да обобщим: „номенклатура“ и при комунизма, и в посткомунизма е централната политическа бюрокрация,

Реклама:


партийно-бюрократичният елит, който дърпа всички конци на обществото.
Преди 1989 бюрокрацията беше изцяло съставена комунисти, след това в нея влязоха (пишман) „специалисти“. Те са новата експлоататорска класа. Те са по-равните от другите животни.

Но да речем, че днес е демоде номенклатурата да се нарича „класа“. Дори да е „само“ социална група, тя укрепва властта в ръцете на едни и същи хора. Тя е НАД обществото, тя е самовластна, тя е закрита и най-важното – тя е безконтролна. Това са новите господари.

Главният прокурор, без значение #Кой, е сред тях.
Всъщност дори е на върха. При това не от комунистическо, а от посткомунистическо време. След като Партията загуби ръководната си роля и след като бе разпусната политическата й полиция, някой трябваше да контролира номенклатурата.
Този „някой“ трябваше да бъде толкова безконтролен, колкото разтурените БКП и ДС, взети заедно, но и да се подчинява на сценаристите на „прехода“.
Сценаристите възложиха на прокуратурата отговорната задача да замени Политбюро, а на мутрите – не по-малко отговорната задача да заменят отдела за мокри поръчки на Държавна сигурност. Мутрите трябваше да вършат черната работа, прокуратурата трябваше да „свива перките“ на прекалено развилнели се мутри. Но да остава цялата в бяло.

Колко наивен трябва да си, за да вярваш, че шефът на такава всевластна структура се избира от колегите си?
Или колко трябва да мислиш другите за наивни, за да го твърдиш?
Дали главният прокурор вместо във ВСС се избира в Министерския съвет, Банкя, Бояна или хотел „Берлин“, дали е Цацаров или Гешев, няма значение. И няма да има, докато има номенклатура.

А номенклатура ще има, докато има посткомунизъм. Посткомунизъм ще има, докато не се извърши посткомунистическа революция. Само хора, необременени от комунизъм, могат да направят това. Млади хора – на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.
Тези млади хора трябва не да надграждат, а съзидателно да разрушат посткомунистическата държава, която им оставихме.
Първата им работа трябва да е да пренапишат конституцията така, че която и да било група хора да не може да придобие решаваща власт в държавата. Това всъщност значи да нормализират съдебната власт. Сега съдебната власт не се съставя пряко от суверена, а от политически пълномощници в лицето на законодателния орган, президентството,

и което е потресаващо – от представители на самата съдебна власт.
Една власт не може да участва в своето собствено съставяне, освен ако не е самият суверен! В противен случай тя е политически зависима и абсурдна.
Политически зависима – защото политически пълномощници участват в съставянето на Висшия съдебен съвет, Конституционния съд и Инспектората. Абсурдна – защото съдебната власт е поставена преди суверена и тя самата се явява източник на власт.
Отговорът на въпроса как ще бъде пренаписана конституцията и преоснована държавата не е лесен. Но ако оставим решението му само на „опозиционните партии“, чиито лидери са част от номенклатурата, вечно ще остане такъв.

Старанието им се състоеше в потискане.
Cross.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *