Идеите на Левски днес – основа на ценностната система на съвременниците ни

985 преглеждания

На 19 февруари се навършват 145 г. от гибелта на Апостола на българската свобода- Васил Левски. Роден на 06 (18) юли 1837 г в Карлово в занаятчийско семейство на майстор бояджия на прежда.

Иво СТОЯНОВ
Иво СТОЯНОВ

Учи в Карловското училище и две години в Старозагорското училище. Под влияние на вуйчо си х. Василий става монах и дякон с името Игнатий. През март 1862 г. дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в Карлово, учителства в с. Войнягово (1864-1866) и в с. Еникьой, в Добруджа. Тези години са едни от най-сложните за Османската империя. Това е времето, когато империята отдавана е изгубила своето величие. Необходимите реформи в държавата се бавят и не дават необходимите резултати. Правата на християнското население остават само на книга. Стихийната борба, която води българският народ, не може да доведе до желаната свобода.

Реклама:

Сред обществените водачи назрява моментът за формиране на нови идеи относно тактиката на въоръжената борба. Именно в този период, през 60-те години на ХІХ в., на политическата сцена се появява Васил Левски. И както сам пише до Атанас ПопХинов на 25 август1872 г.: Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-о (1861 г.), да му служа до смърт и да работя по народната воля. В друго писмо до Ив.П.Кършовски, 20 юни 1871 г.заявява, че: За отечеството работим – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.

 Писмо на Апостола до Сливенския комитет
Писмо на Апостола до Сливенския комитет

Той е един от многото българи, отказали да бъдат безправни поданици на една изостанала азиатска деспотична система. Левски поема по пътя на борбата, за да може българският народ да бъде равноправен с другите европейски народи. В тази борба той осъзнава и необходимостта от едно всеобщо въстание, което да избухне именно сред народа. За него старите методи с хайдушки чети и навлизащите през Дунав такива са отживелици. Самият той през 1867 г. преминава през част от българските земи с четата на Панайот Хитов и вижда липсата на революционен опит сред народа. Тези негови възгледи се засилват след героичната гибел на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Тогава Левски стига до извода, че българите не са подготвени за въстание, че трябва да се създаде вътрешна революционна организация. С подкрепата на Димитър Ценович и организацията на „младите” предприема първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 г. При втората обиколка от май до август 1869 г. Левски вече създава първите революционни комитети в Ловеч, Карлово, Калофер, Пловдив и други населени места.

Разградският регион остава настрана от бурните събития по подготовката на всеобщото въстание. Въпреки това В. Левски обръща внимание на Лудогорието и го включва в изгражданата от него Вътрешна революционна организация. От малкото оцелели документи и сведения е известно, че в Разград се изгражда комитет, поддържащ връзки с близките сътрудници на Левски от Русе Ангел Кънчев и Никола Обретенов. От този период до наши дни достига едва една разписка, която може пряко да се свърже с комитетската дейност на В. Левски. Макар и само един документ, той показва, че революционните идеи на Апостола намират благоприятна почва за развитие в Разградско.

Левски налага идеята за организирана борба чрез изграждане на един революционен център и комитети в българските земи, които да обхванат всяко населено място. Именно те трябва да въстанат едновременно. Това всеобщо въстание трябва да привлече вниманието на европейската дипломация, която да излезе в защита на българския народ. За всичко това Апостолът изисква от работниците по комитетските дела „Дързост! и Постоянство!” /вж писмото до Сливенския комитет-бел. на автора/. Друга една негова мисъл разкрива отговорността на работниците по народното дело към днешните и утрешни поколения: „И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

Квитанция на БРЦК. Съхранява се във фонда на РИМ – Разград
Квитанция на БРЦК. Съхранява се във фонда на РИМ – Разград

Макар и малко, запазените документи, излезли из под ръката на Апостола, най-точно разкриват европейски измерения на личността му. За ръководен център Левски определя Ловешкия комитет, наречен от него Привременно правителство в България. През 1871 г. БРЦК му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Левски разширява мрежата в цялата страна и изработва идейната платформа на организацията. Неговият „Проектоустав” или „Наредба на работниците за освобождението на българския народ” са най-демократичният революционен документ за това време в Европа.

Една от най-ярките и ценни идеи на Васил Левски е тази,  за личната свобода на човека. Само свободният човек може да изгради свободно и равноправно общество. Именно тази цел отстоява и прокламира в някои от своите писма до частните комитети. Това много ярко проличава в неговите думи в писмо до Ганчо Мильов в Букурещ от 10 май 1871 г. „Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!” /правописът запазен – б.а./ Като теоретик и практик на революцията Васил Левски извършва онази подготовка, която по-късно служи за основа на Априлското въстание от 1876 г., а демократичните му идеи са основа в ценностната система на съвременниците ни. Това го прави актуален и днес, 145 г. след неговата смърт.

Иво СТОЯНОВ  – РИМ, Разград

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *