Архив: Статии, коментари, анализи

Момина чешма

От публикациите, направени досега по повод на Момина чешма в Разград, става ясно, че в центъра на града ни още преди Освобождението е имало водоизточник, носещ името „Къз чешме”. Използван още през 19 век, наименованието му точно обосновава поставянето на именно такава фигура върху постамента. Легендата за чешмата е разказана от един от изследователите й Христо Стойков в следния вариант:
“На площада най-напред е имало обикновена каменна чешма с два големи чучура. Около площада се намирала къщата и дюкянът на богат арменец. Той имал само една дъщеря на име Анахид. Била висока, стройна, черноока и много красива. Толкова хубава, че друга като нея нямало в града. Влюбила се тя в бедния български момък Иван, който изкарвал прехраната си като даскал. Едър, строен, рядко красив и умен, и Иван се влюбил в Анахид. Но баща й не искал зет голтак и не давал дума да се каже за женитба. При всеки удобен случай той говорел на дъщеря си, че Иван не е за нея и обещавал да й намери богат, хубав и почтен момък. Думите му били напразно. Анахид и Иван продължавали да се срещат и явно, и тайно и нищо не било в състояние да ги раздели.
Минали две – три години. Нещата не се променили. Бащата решил да действа. Той често ходел в Цариград по търговски дела и у свои познати видял личен момък арменец. Уговорили с баща му да го ожени за дъщеря си. Един есенен ден съгледвачите и момъкът дошли в Разград.
Годежът1631 на Анахид с богатия момък трябвало да стане още вечерта. По стар арменски обичай момата трябвало преди сгодяването да се изкъпе. Надвечер Анахид с няколко свои дружки започнали да пълнят казана на банята у тях с вода от чешмата на площада. Анахид помолила дружките си да останат вкъщи, а тя сама притичала да донесе един медник с вода. Отишла с бързината на кошута, а се забавила. Почакали, почакали дружките й и, обезпокоени, тръгнали да я търсят. Намерили я паднала пред чешмата. Лежала неподвижна. Завикали изплашени. Събрали се хора и пренесли Анахид в дома й. Там, на светлината на газената лампа видели, че цялата е потънала в кръв, на главата й зеела дълбока рана. Помислили, че при бързането се е препънала или подхлъзнала и ударила в ръба на някой остър камък.
На другия ден се разчуло, че Иван е изчезнал от вечерта. След три дни го намерили удавен във вира на една водна мелница към Хасанлар /дн. с. Гецово/. Тогава всички разбрали какво се е случило вечерта с Анахид.”
По-нататък легендата разказва, че за да получи поне малко утешение, бащата решил да изгради паметник, който да напомня за неповторимата красота на момичето и голямата любов. Когато пътувал до Букурещ, на пазара видял изложена изящно изработена статуя на девойка, с преметната горна дреха през дясното рамо, а над него с две ръце прихванала съд за вода. Закупил я и я донесъл в Разград. Поискал разрешение от местните власти да преустрои чешмата пред дома си, да събори старата чешма и да построи нова – такава, каквато я познаваме днес.

/в. „Ново Лудогорие”, брой 87 от 27 юли 1974 г./
След по-късно направените проучвания вече е установено – фигурата на Момата е отлята в металургичния завод в гр. Бланско, а неин автор е скулпторът – моделчик Павел Ваверка /1826 – 1899 г./. Нейни копия има и в други населени места в Европа.
Времето оказва своето въздействие на постамента и скулптурата, което периодично налага да се прави ремонт и укрепване. Сведенията в местната преса говорят за едно такова укрепване през 1924 г.: „Момината чешма, ремонтирана, пребоядисана, има вода в изобилие и е добила приятен изглед.”

/в. „Разградски ратник”, бр. 7 от 1924 г./
Нов ремонт е направен през 1930. Според сведения на разградски граждани той е направен със средства на аптекаря020 Ангел Кантарджиев, който е имал собствена аптека на площада. Сменен е основният камък /като се има предвид, че постаментът се състои от 7 части/, сериозно повреден по това време, направени са нови корита. Оставени са да текат три чучура – на западната, източната и северната страна, а над тях са поставени калайдисани кюпчета на синджири, чийто горен край е прикачен със специални железни халки. В средата на основния камък на постамента, на северната страна е издълбан надпис:
1930 А. Н. Кантарджиев

Момина чешма е запазена в този вид до 1972 г., когато започва ремонт и разширение на главната улица в Разград. Това налага да се помисли за преместването й. в миналото на малкото площадче с размери 15 х 15 метра, с наредени от двете страни ниски дюкянчета и в центъра на пресечката на пет улички, чешмата стои добре. Но в новото време, когато площадът вече е с размери 300 х 70 – 80 метра, движението в центъра става интензивно, а след корекцията на главната улица чешмата остава точно по средата, което пък от своя страна означава, че се губи утилитарната й функция, е взето решение „Момина чешма да бъде преместена само на 5 метра от старото място, за да се решат въпросите около опасността при напрегнатото движение и използването й като чешма”

/в. „Ново Лудогорие, бр. 93 от 10 август 1972 г./
Демонтажът на Момина чешма е направен на 26 юни 1972 г., когато за час всичките й части са отнесени за съхранение до завършване на преустройството на пътя в двора на Техническата служба на Градския народен съвет /намираща се тогава на ул. „Тодор Бухтев”, днес ул. „Марица”/.
През последните дни на месец август площадът е подготвен за връщането на чешмата. До началото на септември всички части на постамента са обработени и освежени. За съжаление при тази обработка е заличен надписът на основния камък.
След окончателния завършек на строежа на разширението на уличното платно, на 2 септември 1972 г. Момина чешма е поставена на новото си място. Старите корита са изоставени, а в дните от 3 до 6 септември на източната и западната страна са направени малки, над които на 7 септември са завити два големи чучура, чешмата е включена в пригодената за това улична водна мрежа.
Според проучванията на някои изследователи на водоизточника, до 1956 г. той получава вода по естествен гравитационен път, а след това, тъй като се губи водата от извора и проявена небрежност за отстраняването на проблема, е скачен към уличната водопроводна мрежа. В определен период от време върху скулптурата има тенекиен фенер, прикачен върху съда за вода, поставен нарочно. Годината на поставянето му не е известна, но е пален всяка вечер от определен човек и изгасван на сутринта. По устни сведения газеният фенер е заменен през 1950 г. с ток от уличното осветление, за което е нарочно преустроен. През 1961 г. тогавашният председател на Градския народен съвет Борис Караджов нарежда фенерът да бъде снет, тъй като е неподходящ за момината фигура.
Момина чешма е уникален паметник на културата, както за града ни, така и за България. Високите художествени качества на скулптурата винаги са предизвиквали интереса на разградчани и особено на минаващите оттук наши и чужди туристи и гости. Единствена в страната, но в Европа Момата има няколко сестри – в полския град Мишленице, в две селища в Словения – Връхник и Долни Логатец, в чешкия град Бланско. В окръжния музей в Бланско се съхраняват още три статуи, напълно еднакви с изброените дотук. Следователно на база на проучванията /основно Стоян Стоянов/ са установени 7 чугунени фигури, отлети за чешми, „сестри” на девойката от Момина чешма.
Установено е, че автор на художественото произведение е скулпторът – моделчик Павел Ваверка /1826 – 1899 г./, работник в Бланския металургичен завод. Заводът е имал търговски склад във Виена за отлетите от него копия. Със сигурност може да се счита, че Разградската община в края на 19 век е закупила статуята от този склад. Автентичен документ за поставянето на фигурата не е открит, тъй като архивите на общината са повредени от голямото наводнение, а тези, на околийското управление са унищожени от пожара на сградата на управлението в началото на 1940 г. Протоколи на общинския съвет са публикувани обаче в градско-общинския вестник „Разград”, в които се съдържа информация за обсъжданията на градоустройствения план през 1895 г. Там откриваме и факта, че през същата година е преназначен за градски инженер Иван /Ян/ Буфа. Вероятно той е връзката с чешкия град, а и в началото на 1896 г. общинският съвет разрешава на кмета Ал. Зорзанов задграничен отпуск по болест. Много вероятно е именно тогава да е направена поръчката на фигурата. За съжаление и местната преса не отбелязва точното време на поставянето й. Голяма е вероятността това да се е случило през 1897 г. Но тогава градоначалникът е друг /Цанко Марков/, а и в Разград вестник не излиза през тази година, затова и не е дадена гласност на събитието.
Момата от чешмата все още има свои тайни. Но днес тя е един от символите на града ни и впечатлява туристите с изяществото си и легендите, които се разказват за нея.
Нели НИКОЛОВА

Евгений Дайнов: Няма дюни, няма закони. Има плячкосване

Бетонните плочи върху дюните на плажа „Корал“, както и поведението на институциите по случая, разгневиха политолога Евгений Дайнов, който реагира остро във Фейсбук.
„Преди малко бях на къмпинг „Юг“, за да видя не-бетона върху не-дюните. На връщане чух новините, че и МРРБ и МОСВ нагло лъжат, че това не били дюни. Дюни са. Бях, гледах, видях (и снимки имам). Не се строи върху скала – това също е лъжа.
Две министерства нагло излъгаха в нечий интерес. Онзи, който лъже, той по правило също така краде. Какво крадат МРРБ и МОСВ? И: това са първите официални лъжи, които са детински: всеки може да отиде и да види, че поне двама министри лъжат. Утре да чакаме трети? Дойде ли сезонът „Юруш на маслините“? И в суматохата – който каквото гепи?
Потресен съм от това, че две институции днес нагло, нахално, фрапантно, арогантно излъгаха. Съобщиха ни (отново): „Вие тука крепостните си налягайте парцалите, ние ще правим, каквото си искаме“, пише Дайнов.

„Успях да сваля снимките на не-бетона върху не-дюните. Върху единия бетон стоя аз – не-човекът, крепостния идиот, комуто държавата пробутва нагли шменти-капели“, е разяснението на политолога към снимката по-горе. „От мащаба се вижда, че върху тези засега две бетонни площадки няма как да се съберат 16-те заявени бунгала. Ще има още. И отново, и отново, и отново МРРБ и МОСВ (и всички останали от шайката) ще ни обясняват, че сме кьорави“,продължава още той.
„Няма дюни, няма закони. Има – плячкосване. Елементарни разбойници, без всякаква фантазия: каквото виждаме – гепваме. Ако този номер мине, ще плячкосат всичко. И до вас, уважаеми – до вашите фирми, вашите домове, вашите каузи, вашите любими места, вашата гора, вашия въздух и вашата вода – ще стигнат. Това е само началото. Ако не бъдат спрени сега – гответе се. И въжето няма да го дават по линия на профсъюза. Ще си носите от вкъщи“, завършва емоционално Дайнов.

1 4 5 6