Архив: Статии, коментари, анализи

Бойците на 19-ти пехотен полк никога не са били пленници!

Заложничество и плен – двете понятия се кръстосват в документите на 19-ти пехотен полк, съхранявани в Държавен военноисторически архив – В.Търново. Ето как се стичат обстоятелствата през есента на 1918 г. виж още …

Дарение от снимки, запечатали моменти от посещението на Иван Багрянов като министър на земеделието в Италия

Със сигурност много разградчани си спомнят изключително красивата фотоизложба на Тошо Пейков „Блясъкът на Третото българско царство”, която беше подредена в Общинския културен център за Деня на Разград в края на януари 2016 г. Тогава повече от месец гражданите и гостите на Разград имаха възможността да се наслаждават на огромните цветни пана, които наистина светеха с блясъка на величието и красотата. Във временната експозиция беше уреден и специален кът с фотографии на Иван Багрянов – разградчанин, министър на земеделието в две правителства и министър-председател на 60-то правителство на България през 1944 г.

Преди да си тръгне от Разград, авторът на изложбата Тошо Пейков направи прекрасен подарък на Регионалния исторически музей, а по този начин и на разградчани – пет от експонираните фотоси на Иван Багрянов той дари на музея – портретна снимка, семейна фотография, както и три снимки, запечатали моменти от посещението на Багрянов като министър на земеделието, в Италия през октомври 1940 г. Семейната фотография е правена през 1940 г., следователно синът му Михаил е шестгодишен /роден е през 1934 г./ Емилия Вичо Панова и Иван Багрянов се женят през 1931 г. Емилия е родена в Шумен през 1899 г. и произхожда от известен възрожденски род. Баща ѝ – д-р Вичо Панов е един от видните възрожденци на Шумен. Завършил е медицина в Монпелие /Франция/, работил е като лекар във Франция, Цариград, Констанца. Управител е на шуменската болница до смъртта си през 1916 г.

През 1936 г. Багрянов е избран за председател на Околийската земеделска задруга в гр. Нови пазар, а през 1937 г. – за член на Централното ръководство на Общия съюз на земеделските стопански задруги. През март 1938 г. Иван Багрянов е избран за депутат в 24-то Обикновено народно събрание от Разградската колегия. На 14 ноември 1938 г. става министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Георги Кьосеиванов. На 15 март 1939 г. е избран за председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги. На 23 октомври 1939 г. в новото правителство на Георги Кьосеиванов Багрянов запазва поста си на министър на земеделието и държавните имоти. По време на 25-то Обикновено народно събрание /1940 – 1944 г./ отново запазва същия пост в правителството на Богдан Филов. Но на 4 февруари 1941 г. той депозира оставката си пред царя и се връща в стопанството си. Цар Борис III го удостоява с Народен орден за гражданска заслуга – II степен с големия офицерски кръст и Орден „Свети Александър” с големия офицерски кръст. На 25 февруари с.г. Багрянов е провъзгласен за Почетен председател на Общия съюз на земеделско-стопанските задруги. Като министър на земеделието и държавните имоти, основна цел в политиката на неговото министерство е модернизирането на българското земеделие, както и насочването на производството в онези области и направления, където селянинът и държавата могат да имат най-голяма облага.

Министър Иван Багрянов с политици и военни в Италия, Помпей - октомври 1940 г.

Министър Иван Багрянов с политици и военни в Италия, Помпей – октомври 1940 г.

На 27 септември 1940 г. вече е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. По това време Иван Багрянов предприема отдавна внушаваното от царя пътуване до Германия и Италия. В историческия очерк „Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник” /София, 1995/ Илчо Димитров разказва точно за това посещение на Иван Багрянов през октомври 1940 г. Целта е да се запознае със състоянието и плановете за развитие на земеделието на тези неофициални още български съюзници. Уговорено е и посещение в Москва, във връзка със селскостопанската изложба, но то остава неосъществено поради оставката на Багрянов.

На 7 октомври българската делегация, водена от министъра на земеделието Багрянов, пристига в Берлин. Навсякъде му оказват почести, необичайни за подобна делова визита. Илчо Димитров твърди, че няма сведения да е занимаван с политически цели, които в момента Райхът преследва на Балканите. И не го приема външният министър Рибентроп, а държавният секретар Вайцзенер. Факт, който, разбира се, също би могъл да има скрит смисъл. Както и награждаването му с „Големия кръст на ордена на германския орден”. Но и не бива да се отминава чувствителността на хитлеристите към спомена за съвместната борба по време на Първата световна война, а и самият Багрянов е участник в нея. На следващия ден след отпътуването му германският пълномощен министър в София връчва на външния министър Попов покана за участие в Тристранния пакт, като се дава двудневен срок за отговор. Така че би било странно, ако на Багрянов не са били правени подсказки в този смисъл. Но конкретни сведения за това не са известни.

След Германия, на 15 октомври Иван Багрянов е в Рим. Тук целта на визитата му е да проучи италианското земеделие и възможностите за износ на български земеделски произведения, преди всичко на зърнени храни. А по същото време ръководителите на фашистка Италия в Палацо Венеция вземат решение за агресия срещу Гърция, като предвиждат участието на България срещу обещанието за излаз на Егея. И първият сондаж в тази посока е направен точно пред Багрянов. На 16 октомври той е приет от Мусолини в присъствието на зет му граф Чано, министър на външните работи. На тази среща Мусолини говори главно за отношенията с Гърция. С германското навлизане в Румъния, според него, влиянието на Съветския съюз ще бъде изтласкано от Балканите, Тристранният пакт ще го насочи към Персийския залив и Индия. Турция няма намерение и възможност да реагира и Италия признава българските права върху Западна Тракия, а Македония също е българска. Чано е още по-ясен: Гърция ще бъде ликвидирана като независима държава и България не трябва да изпуска случая, за да излезе на Егея.

Министър Багрянов в Италия, с домакините наблюдава учение на млади моряци в Сабаудия, октомври 1940 г.

Министър Багрянов в Италия, с домакините наблюдава учение на млади моряци в Сабаудия, октомври 1940 г.

Без да изказва мнение и обещания в случая, Багрянов получава информация от Мусолини, който пък в същото време е изпратил в София личния си пратеник Анфузо. В послание до царя Мусолини се старае да го убеди, че акцията му няма да срещне съпротива нито от Съветския съюз, нито от Турция, тъй като с тези две страни царят оправдава въздържаността си, и че интересите на Италия на Изток никъде не се кръстосват с българските. Веднага след завръщането си в София Багрянов докладва за срещите и разговорите си. А Борис III отговаря на Мусолини, като отказва участието в агресията с мотива, че „малката българска лодка не може да следва в бурно море мощната италианска галера”.

През трите години, когато е министър на земеделието и държавните имоти, Иван Багрянов води политика на модернизиране на този отрасъл. С Указ № 5 от 1 юни 1944 г. Регентският съвет от името на Н.В. Цар Симеон II натоварва Багрянов с управлението на България като министър – председател. Правителството му прави искрен опит за завой от курса на съюз с Третия райх. Идеалът му е политиката до 1 март 1941 г. Венец в това отношение е неутралитетът от 26 август 1944 г. Но и в двата случая решаващи за съдбата на България са външни обстоятелства, а не „дързостта на народа ѝ и делата на ръководителите ѝ”. На 1 септември 1944 г. Багрянов подава оставка. Получава смъртна присъда от Първи състав на т. нар. народен съд, която е изпълнена на 1 февруари 1945 г.

Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград

Последните археологически проучвания доказват, че Везувий не е изригнал на 24 август 79 г. сл. Хр.

Първото голямо нещастие градът Помпей преживява през 62 г. сл. Хр., когато едно мощно земетресение причинява многобройни щети и поражения.

Жителите, които го преживяват, успяват в кратък период от време да възстановят икономическия и търговския живот на областта и да реконструират полуразрушения град. виж още …

Военният клуб в Разград е един от първите в България

Още със създаването на българската армия през 1878 г. нейното командване обръща внимание както на обучението, така и на възпитанието на личния състав на войската. виж още …

„Знатният род Първановци от село Горно Церовене” – едно издание с принос и към националната ни история

Младият изследовател – генеалог Димитър Церовски събира в книга историята на Първановия род от Монтанското село, който е свързан и с Разградския край, а и с националната ни история

Младият изследовател – генеалог Димитър Церовски събира в книга историята на Първановия род от Монтанското село, който е свързан и с Разградския край, а и с националната ни история

Съвсем наскоро излезе от печат едно неголямо като обем, но много интересно и богато като съдържание издание със заглавие „Знатният род Първановци от село Горно Церовене”. виж още …

Три годишнини на симфоничната музика в Разград

155 години оркестрова дейност в Разград, 95 години от създаването на симфоничния оркестър и 70 години от одържавяването му. Това са трите годишнини, които се навършват през 2017 г., свързани с музикалното дело в Разград. виж още …

Здравеопазването в Разград – първи стъпки, традиции и успехи

Непосредствено след Освобождението на България от Османско владичество (1878 г.) руската военна медицинска служба поставя основите на постоянно болнично заведение в Разград. виж още …

Освобождението на Разград и първите паметници на признателността

Потушаването на Априлското въстание през 1876 г. поставя пред европейската общественост въпроса за положението на българите в Османската империя. виж още …

Италиански доброволци участват в боевете при Сливница през ноември 1885 г.

Набирането на доброволци в защита на Съединението през 1885 г. започва веднага след 6 септември. Идеята е да бъде даден отпор срещу очаквания опит на Османската империя да възстанови със сила автономията на Източна Румелия. В доброволческото движение се включват запасняци и младежи, които поради възрастта си или служебното си положение не са обхванати от обявената мобилизация, а също и много българи от земите под турска власт – Македония и Одринско, студенти от Западна Европа и Русия. Желание да участват на страната на българите във войната изявяват и много чужденци – италианци, хървати, румънци, руснаци.
За участието на италианския санитарен доброволчески отряд в Сръбско – българската война сведения дава полковник о.з. Иван Кр. Стойчев, чийто богат личен архив се съхранява в Държавния военноисторически архив – Велико Търново. На база на своите проучвания по темата, той разказва, че в България още преди Освобождението е имало голяма италианска емиграция, работеща по строежа и поддръжката на железните пътища. Към 1885 г. в София има значителна колония, стегната и дейна, засилена и с работници по линията София – Ниш.
slivПри избухването на войната се налага работата да се прекрати. Но отзивчивостта на италианците ги подбутва да образуват санитарен отряд и болница. Около 70 души доброволци се записват на драго сърце, като подписват на драго сърце декларации, искани от италианския дипломатически агент, че те няма да предявят никакви претенции за обезщетения и пенсии от страна на Италия към България, в случай на нещастие, и заминават за Сливница, начело с дружественото знаме. По дипломатически съображения, обаче, знамето е върнато наскоро след това.
Един санитарен отряд, воден от стария ветеран Франческо Рива, взема участие в боевете при Три уши – десния фланг на главната позиция при Сливница. Франческо Рива е и опълченец на Шипка 1877 г., носител на Георгиевски кръст, останал да живее в България. В този отряд участват още Морини, Анджело Фачиола, Антонио Маркони, Андреа Делашкиала, Евгенио Романо, Орсати Батиста и др.
В организацията по санитарната помощ близко участие взема дипломатическият агент граф де Зонас, награден с ордена „Свети Александър” – втора степен с мечове, д-р Йозеф Ваталино, получил също орден „Свети Александър” – четвърта степен, и неговата съпруга. Участие взема и Рикардо Тоскани, секретарят в дипломатическото агентство Пезаро и вицеконсулът – барон Е. Актон, удостоен със знака на военния орден „За храброст” – четвърта степен.
Между участниците е и Паскало Станино, бивш железничар, пенсионер, живущ в Русе. Италианският крал, от своя страна, награждава знамето на колонията със сребърен медал. От страната на герба се чете: „La valore civile”/ Гражданска заслуга/, а от другата страна надписът гласи: „A la bandiera de la società M.S. fra gli italiani in Bulgaria. Campi di battaglia di Slivnitza et Pirot – 18 – 19 novembre 1885” /На знамето на италианската общност в България. Бойните полета на Сливница и Пирот – 18 – 19 ноември 1885/.
Италианските доброволци оказват голяма помощ на българската войска. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление при Сливница. Така отбранителното сражение при Сливница влиза в българската военна история като забележителен образец на активна отбрана. Тази победа създава условия за преминаване към решително контранастъпление.
Въпросът за помощта на италианската колония не е изследван в неговите подробности. Много малко материали са запазени в тази връзка. Полковник о.з. Иван Кр. Стойчев говори за една само запазена снимка – от 6 / 20 ноември 1886 г., когато на този ден в София са раздавани медали на участвалите в Сръбско-българската война италианци. След Освобождението българите се стремят да заемат офицерските длъжности в Българската войска. През 1885 г. Арнолдо Валентини Кристияни, завършил подготвителното военно училище в Милано – инженерен отдел, подава заявление да бъде приет на служба като пионерен офицер топограф. Но по горните съображения, молбата му е отхвърлена.

Нели НИКОЛОВА

1 2 3 5