Архив: Статии, коментари, анализи

Дарение от снимки, запечатали моменти от посещението на Иван Багрянов като министър на земеделието в Италия

Със сигурност много разградчани си спомнят изключително красивата фотоизложба на Тошо Пейков „Блясъкът на Третото българско царство”, която беше подредена в Общинския културен център за Деня на Разград в края на януари 2016 г. Тогава повече от месец гражданите и гостите на Разград имаха възможността да се наслаждават на огромните цветни пана, които наистина светеха с блясъка на величието и красотата. Във временната експозиция беше уреден и специален кът с фотографии на Иван Багрянов – разградчанин, министър на земеделието в две правителства и министър-председател на 60-то правителство на България през 1944 г.

Преди да си тръгне от Разград, авторът на изложбата Тошо Пейков направи прекрасен подарък на Регионалния исторически музей, а по този начин и на разградчани – пет от експонираните фотоси на Иван Багрянов той дари на музея – портретна снимка, семейна фотография, както и три снимки, запечатали моменти от посещението на Багрянов като министър на земеделието, в Италия през октомври 1940 г. Семейната фотография е правена през 1940 г., следователно синът му Михаил е шестгодишен /роден е през 1934 г./ Емилия Вичо Панова и Иван Багрянов се женят през 1931 г. Емилия е родена в Шумен през 1899 г. и произхожда от известен възрожденски род. Баща ѝ – д-р Вичо Панов е един от видните възрожденци на Шумен. Завършил е медицина в Монпелие /Франция/, работил е като лекар във Франция, Цариград, Констанца. Управител е на шуменската болница до смъртта си през 1916 г.

През 1936 г. Багрянов е избран за председател на Околийската земеделска задруга в гр. Нови пазар, а през 1937 г. – за член на Централното ръководство на Общия съюз на земеделските стопански задруги. През март 1938 г. Иван Багрянов е избран за депутат в 24-то Обикновено народно събрание от Разградската колегия. На 14 ноември 1938 г. става министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Георги Кьосеиванов. На 15 март 1939 г. е избран за председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги. На 23 октомври 1939 г. в новото правителство на Георги Кьосеиванов Багрянов запазва поста си на министър на земеделието и държавните имоти. По време на 25-то Обикновено народно събрание /1940 – 1944 г./ отново запазва същия пост в правителството на Богдан Филов. Но на 4 февруари 1941 г. той депозира оставката си пред царя и се връща в стопанството си. Цар Борис III го удостоява с Народен орден за гражданска заслуга – II степен с големия офицерски кръст и Орден „Свети Александър” с големия офицерски кръст. На 25 февруари с.г. Багрянов е провъзгласен за Почетен председател на Общия съюз на земеделско-стопанските задруги. Като министър на земеделието и държавните имоти, основна цел в политиката на неговото министерство е модернизирането на българското земеделие, както и насочването на производството в онези области и направления, където селянинът и държавата могат да имат най-голяма облага.

Министър Иван Багрянов с политици и военни в Италия, Помпей - октомври 1940 г.

Министър Иван Багрянов с политици и военни в Италия, Помпей – октомври 1940 г.

На 27 септември 1940 г. вече е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. По това време Иван Багрянов предприема отдавна внушаваното от царя пътуване до Германия и Италия. В историческия очерк „Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник” /София, 1995/ Илчо Димитров разказва точно за това посещение на Иван Багрянов през октомври 1940 г. Целта е да се запознае със състоянието и плановете за развитие на земеделието на тези неофициални още български съюзници. Уговорено е и посещение в Москва, във връзка със селскостопанската изложба, но то остава неосъществено поради оставката на Багрянов.

На 7 октомври българската делегация, водена от министъра на земеделието Багрянов, пристига в Берлин. Навсякъде му оказват почести, необичайни за подобна делова визита. Илчо Димитров твърди, че няма сведения да е занимаван с политически цели, които в момента Райхът преследва на Балканите. И не го приема външният министър Рибентроп, а държавният секретар Вайцзенер. Факт, който, разбира се, също би могъл да има скрит смисъл. Както и награждаването му с „Големия кръст на ордена на германския орден”. Но и не бива да се отминава чувствителността на хитлеристите към спомена за съвместната борба по време на Първата световна война, а и самият Багрянов е участник в нея. На следващия ден след отпътуването му германският пълномощен министър в София връчва на външния министър Попов покана за участие в Тристранния пакт, като се дава двудневен срок за отговор. Така че би било странно, ако на Багрянов не са били правени подсказки в този смисъл. Но конкретни сведения за това не са известни.

След Германия, на 15 октомври Иван Багрянов е в Рим. Тук целта на визитата му е да проучи италианското земеделие и възможностите за износ на български земеделски произведения, преди всичко на зърнени храни. А по същото време ръководителите на фашистка Италия в Палацо Венеция вземат решение за агресия срещу Гърция, като предвиждат участието на България срещу обещанието за излаз на Егея. И първият сондаж в тази посока е направен точно пред Багрянов. На 16 октомври той е приет от Мусолини в присъствието на зет му граф Чано, министър на външните работи. На тази среща Мусолини говори главно за отношенията с Гърция. С германското навлизане в Румъния, според него, влиянието на Съветския съюз ще бъде изтласкано от Балканите, Тристранният пакт ще го насочи към Персийския залив и Индия. Турция няма намерение и възможност да реагира и Италия признава българските права върху Западна Тракия, а Македония също е българска. Чано е още по-ясен: Гърция ще бъде ликвидирана като независима държава и България не трябва да изпуска случая, за да излезе на Егея.

Министър Багрянов в Италия, с домакините наблюдава учение на млади моряци в Сабаудия, октомври 1940 г.

Министър Багрянов в Италия, с домакините наблюдава учение на млади моряци в Сабаудия, октомври 1940 г.

Без да изказва мнение и обещания в случая, Багрянов получава информация от Мусолини, който пък в същото време е изпратил в София личния си пратеник Анфузо. В послание до царя Мусолини се старае да го убеди, че акцията му няма да срещне съпротива нито от Съветския съюз, нито от Турция, тъй като с тези две страни царят оправдава въздържаността си, и че интересите на Италия на Изток никъде не се кръстосват с българските. Веднага след завръщането си в София Багрянов докладва за срещите и разговорите си. А Борис III отговаря на Мусолини, като отказва участието в агресията с мотива, че „малката българска лодка не може да следва в бурно море мощната италианска галера”.

През трите години, когато е министър на земеделието и държавните имоти, Иван Багрянов води политика на модернизиране на този отрасъл. С Указ № 5 от 1 юни 1944 г. Регентският съвет от името на Н.В. Цар Симеон II натоварва Багрянов с управлението на България като министър – председател. Правителството му прави искрен опит за завой от курса на съюз с Третия райх. Идеалът му е политиката до 1 март 1941 г. Венец в това отношение е неутралитетът от 26 август 1944 г. Но и в двата случая решаващи за съдбата на България са външни обстоятелства, а не „дързостта на народа ѝ и делата на ръководителите ѝ”. На 1 септември 1944 г. Багрянов подава оставка. Получава смъртна присъда от Първи състав на т. нар. народен съд, която е изпълнена на 1 февруари 1945 г.

Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград

Последните археологически проучвания доказват, че Везувий не е изригнал на 24 август 79 г. сл. Хр.

Първото голямо нещастие градът Помпей преживява през 62 г. сл. Хр., когато едно мощно земетресение причинява многобройни щети и поражения.

Жителите, които го преживяват, успяват в кратък период от време да възстановят икономическия и търговския живот на областта и да реконструират полуразрушения град. виж още …

Военният клуб в Разград е един от първите в България

Още със създаването на българската армия през 1878 г. нейното командване обръща внимание както на обучението, така и на възпитанието на личния състав на войската. виж още …

„Знатният род Първановци от село Горно Церовене” – едно издание с принос и към националната ни история

Младият изследовател – генеалог Димитър Церовски събира в книга историята на Първановия род от Монтанското село, който е свързан и с Разградския край, а и с националната ни история

Младият изследовател – генеалог Димитър Церовски събира в книга историята на Първановия род от Монтанското село, който е свързан и с Разградския край, а и с националната ни история

Съвсем наскоро излезе от печат едно неголямо като обем, но много интересно и богато като съдържание издание със заглавие „Знатният род Първановци от село Горно Церовене”. виж още …

Три годишнини на симфоничната музика в Разград

155 години оркестрова дейност в Разград, 95 години от създаването на симфоничния оркестър и 70 години от одържавяването му. Това са трите годишнини, които се навършват през 2017 г., свързани с музикалното дело в Разград. виж още …

Здравеопазването в Разград – първи стъпки, традиции и успехи

Непосредствено след Освобождението на България от Османско владичество (1878 г.) руската военна медицинска служба поставя основите на постоянно болнично заведение в Разград. виж още …

Освобождението на Разград и първите паметници на признателността

Потушаването на Априлското въстание през 1876 г. поставя пред европейската общественост въпроса за положението на българите в Османската империя. виж още …

Италиански доброволци участват в боевете при Сливница през ноември 1885 г.

Набирането на доброволци в защита на Съединението през 1885 г. започва веднага след 6 септември. Идеята е да бъде даден отпор срещу очаквания опит на Османската империя да възстанови със сила автономията на Източна Румелия. В доброволческото движение се включват запасняци и младежи, които поради възрастта си или служебното си положение не са обхванати от обявената мобилизация, а също и много българи от земите под турска власт – Македония и Одринско, студенти от Западна Европа и Русия. Желание да участват на страната на българите във войната изявяват и много чужденци – италианци, хървати, румънци, руснаци.
За участието на италианския санитарен доброволчески отряд в Сръбско – българската война сведения дава полковник о.з. Иван Кр. Стойчев, чийто богат личен архив се съхранява в Държавния военноисторически архив – Велико Търново. На база на своите проучвания по темата, той разказва, че в България още преди Освобождението е имало голяма италианска емиграция, работеща по строежа и поддръжката на железните пътища. Към 1885 г. в София има значителна колония, стегната и дейна, засилена и с работници по линията София – Ниш.
slivПри избухването на войната се налага работата да се прекрати. Но отзивчивостта на италианците ги подбутва да образуват санитарен отряд и болница. Около 70 души доброволци се записват на драго сърце, като подписват на драго сърце декларации, искани от италианския дипломатически агент, че те няма да предявят никакви претенции за обезщетения и пенсии от страна на Италия към България, в случай на нещастие, и заминават за Сливница, начело с дружественото знаме. По дипломатически съображения, обаче, знамето е върнато наскоро след това.
Един санитарен отряд, воден от стария ветеран Франческо Рива, взема участие в боевете при Три уши – десния фланг на главната позиция при Сливница. Франческо Рива е и опълченец на Шипка 1877 г., носител на Георгиевски кръст, останал да живее в България. В този отряд участват още Морини, Анджело Фачиола, Антонио Маркони, Андреа Делашкиала, Евгенио Романо, Орсати Батиста и др.
В организацията по санитарната помощ близко участие взема дипломатическият агент граф де Зонас, награден с ордена „Свети Александър” – втора степен с мечове, д-р Йозеф Ваталино, получил също орден „Свети Александър” – четвърта степен, и неговата съпруга. Участие взема и Рикардо Тоскани, секретарят в дипломатическото агентство Пезаро и вицеконсулът – барон Е. Актон, удостоен със знака на военния орден „За храброст” – четвърта степен.
Между участниците е и Паскало Станино, бивш железничар, пенсионер, живущ в Русе. Италианският крал, от своя страна, награждава знамето на колонията със сребърен медал. От страната на герба се чете: „La valore civile”/ Гражданска заслуга/, а от другата страна надписът гласи: „A la bandiera de la società M.S. fra gli italiani in Bulgaria. Campi di battaglia di Slivnitza et Pirot – 18 – 19 novembre 1885” /На знамето на италианската общност в България. Бойните полета на Сливница и Пирот – 18 – 19 ноември 1885/.
Италианските доброволци оказват голяма помощ на българската войска. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление при Сливница. Така отбранителното сражение при Сливница влиза в българската военна история като забележителен образец на активна отбрана. Тази победа създава условия за преминаване към решително контранастъпление.
Въпросът за помощта на италианската колония не е изследван в неговите подробности. Много малко материали са запазени в тази връзка. Полковник о.з. Иван Кр. Стойчев говори за една само запазена снимка – от 6 / 20 ноември 1886 г., когато на този ден в София са раздавани медали на участвалите в Сръбско-българската война италианци. След Освобождението българите се стремят да заемат офицерските длъжности в Българската войска. През 1885 г. Арнолдо Валентини Кристияни, завършил подготвителното военно училище в Милано – инженерен отдел, подава заявление да бъде приет на служба като пионерен офицер топограф. Но по горните съображения, молбата му е отхвърлена.

Нели НИКОЛОВА

Никола Николов: Поискахме финансова полиция и станахме „агнешки главички“

В деня на балотажа за президент медицинският екип в една софийска болница се събрал пред телевизора да види на живо гласуването на премиера Бойко Борисов в Банкя. Припомням, че след вота той в отговор на въпрос на „Дневник“ каза пред медиите, че в никакъв случай няма да прави ново правителство, ако загуби избора, и добави: „Приятна игра на агнешките главички“, след което си тръгна. Като чула тези думи, една от сестрите в болницата ахнала: „Нима Бойко иска да каже, че сме като овце?!“, а друга й обяснила: „Не бе, иска да каже, че сме агънца“.
Това ми разказа моя близка като истински случай.
След Борисов негови министри в телевизионни интервюта заповтаряха, че кръгът „агнешки главички“ стоял в основата на нов политически проект, за което мощно пригласяха в публикации и медиите на Пеевски, и други жълти издания.
След изявлението на премиера с неясното за мнозина (както се вижда и от горния случай) подмятане за „агнешките главички“, с което смята, че уязвява евентуална идея за нов десен политически проект и предупреждава хората, свързвани в него, потърсихме Никола Николов. В медийните публикицации той е обявяван за лидер на кръга „агнешки главички“.

Николов е бивш депутат от СДС, председател на икономическата комисия на парламента от 1997 до 2001 г., и заместник-председател на същата комисия от 2001 до 2005 г. След като излезе от политиката се занимава с бизнес в областта на възобновяемата енергия, а фирмата, в която е акционер, работи в целия Европейски съюз. „Моят бизнес е далече от държавата и никога не съм участвал в обществени поръчки или в някакво друго предприемачество, свързано с държавата“, уточнява Николов докато обяснява какво прави в момента.
Николов разказа пред „Дневник“ как според него се е родила легендата за този кръг.

Няма кръг, а група от 22-ма активисти на СДС, които внесоха законопроект за създаване на финансова полиция и се противопоставиха на бизнес-крилото на Бисеров-Цонев в партията.

(Днес също малцина помнят, че Христо Бисеров и Йордан Цонев до 2001 г. бяха важни фактори в СДС, а след това преминаха в ДПС. Цонев и в момента е в партията, и внася закони заедно с Делян Пеевски, а Бисеров напусна ДПС буквално часове преди срещу него да започне разследване за пране на пари в края на 2013, по което беше оправдан това лято).

„Всичко започна края на 1999 г. когато 22-ма областни председатели на СДС и депутати, някои от тях председатели на комисии, внесохме проектозакона за финансовата полиция, който може и сега да се види в деловодството на парламента. Първи го подписа Найден Зеленогорски. По този закон дълго време работихме, той пренасяше опита на ФБР в борбата с корупцията по високите етажи.
Законът въвеждаше отпадане на давността за корупционни престъпления над определен праг, неограничена финансова отговорност на корумпирани политици ( вкл. семейство и близки) и възползвалите се от престъплението, отпадане на принципа за невинност при доказване на доходи и стандарт на живот. В заключение финансовата полиция (антикорупционният орган) може по всяко време през целия живот на един политик да изисква доказателства за доходи и съответства ли начинът на живот на тях.

След това настъпи скандал в ръководството на СДС и законопроектът не беше гледан изобщо, а медии, зад които стояха кръгове, заинтересувани да няма финансова полиция, измислиха „агнешките главички“, за да ни уязвят.

Резултатът от онези катаклизми в СДС е, че принудихме Христо Бисеров, Йордан Цонев и Камен Костадинов да напуснат СДС и да преминат в ДПС, където образуваха бизнес-крилото, което днес наричаме „модела Кой“, разказа 15 години по-късно Николов.

„Ние предотвратиме това да се случи в периода 1997 – 2001. Бяхме категоричните противници да се смесва бизнес и политика, тогава модерният термин беше клиентелизъм – и нашата група се обяви ясно против това. И нашата лична съдба – на хората от тази група, впоследствие показа, че никой от нас не е участвал в приватизационна сделка, нито в далавери и още тогава бяхме припознати като врагът на този модел.

Осъдих държавата за това че ми беше повдигнато обвинение от кликата на Филчев, като процесът продължи над 10 години. Тъй че опитът да бъде внушавано, че този кръг е политико-икономически, е абсолютно безпочвен. Напротив, опитът да се оправдават негодниците, възползвайки се от липсата на ефективна съдебна система, за да ги омърлят чрез медиите, е не от днес.“

По думите на Николов – днешният герой и герои, които говорят за „агнешките главички“, са наследниците на онези герои –

наследниците на модела „политика и бизнес в един възел“.

Аз имам своите въпроси към тях, чрез вас ги задавам, казва Николов: Когато ние изправяхме държавата на крака в края на 1996 – 1997 – 2001, когато създавахме законодателната рамка на приватизацията и законите, които правят банковата система непоклатима, за да се хвалят в момента с банкова стабилност – всичко това като законодателство сме го създали ние – всички депутати от ОНС, в онзи момент и питам сега този герой и неговите герои къде са били по онова време и какво точно са правили. Хайде да не забравяме кой кой е в нашата история. Къде бяха 1996 – 1997 г и преди това – по време на югоембаргото, когато се ограбваше държавата…“

Напомням на Николов, че финансовият министър Горанов ще извади тези дни анализ, който щял да покаже „всичко за приватизацията“.

„Да пише и изважда каквото намери за нужно в рамките на правомощията си – нито аз, нито тези които уважавам са участвали в приватизация извън правилата и закона“, отвръща Николов.

„Никога не сме яли агнешки главички“,

отговаря Николов на въпроса защо „агнешки главички“, кой го измисли.

„Ние наистина ходехме в ресторанта на ЦКС, но никога не сме яли агнешки главички. Това беше измислено от медии, а зад тях интереси, за да звучи и пикантно, и същевременно принизяващо и оскърбително.

„Но откъде невежият и простакът да знаят какво смволизира агнешката глава?“,
запита риторично Николов и обясни: агнешката глава е образът на жертвоприношението. В Стария завет, за да докаже силата на вярата си, Аврам е готов да принесе в жертва своя син Исак, любимото си дете, с което се е сдобил на преклонна възраст. Така се появява жертвеният агнец в Стария завет – символът на готовността да пожертваш нещо важно в името на своя идеал. За днешното ухо е високопарно, но тогава бяхме доста наивни провинциални момчета и вярвахме, че политиката е висше задължение за почтеност и себеотрицание. Отде неграмотникът да знае какъв символ е главата на жертвеното агне, когато е измислил да ни нарича така за да се подиграва…“
Питам Николов и какво е неговото обяснение за изваждането на тази митологема.

„Съветвам ги да не преиграват“

Обяснението според него е елементарно. Да бъде компрометирана всяка идея или проект, различен от модела на срастването на политика и бизнес, да се създаде интрига срещу изграждане на реална дясна алтернатива и реална дясна партия в България. Затова формулират кръгове – „агнешки главички“, „Капитал“, или демонизират други – „глобална България“ например.

„Които аз практически не познавам с изключение на Иво Прокопиев, с който сме от Разград и ми е приятел и е най-лесно да се направи удобна за пропагандната теза връзка. Но според мене тази паника и начинът по който се напрягат, по никакъв начин няма да им помогне, уверявам ги. Наследниците на модела „бизнес-политика“ си търсят белята като се закачат с нас. Министрите нито познават историята, нито разбират процесите, които са протекли и само гледат да се докаросат на началника си. Макар че началникът им много добре знае кои сме и за какво става дума. По-добре да се изправят пред очакванията на хората, да си признаят грешките и греховете и да се смирят по християнски, след като разберат какво е значението на агнешката глава. И да опитат да отправят към хората нещо разумно и почтено като послание, а не да ги облъчват с глупави интриги“, обобщи Николов.

За отношенията с Иван Костов: Всички допуснахме грешки

От дистанцията на времето – нашата група допуснахме тежка политическа грешка, като след загубата на изборите 2001 г. на последвалата национална конеренция на СДС подкрепихме не Катя Михайлова за председател, а Надежда Михайлова, казва сега Николов. „Очаквахме да има нова енергия за СДС. За съжаление последваха катастрофални събития за партията и се стигна до разцеплението, без да обсъждам сега ролите и приноса на всеки. Но Иван Костов си остава най-силният лидер на СДС и успешен премиер. Днес едни казват че той надничал зад гърба на Радан Кънев, други го виждат като подкрепящ ГЕРБ… Но Иван Костов си остава Иван Костов.“

Още за актуалната политическа ситуация: защо ГЕРБ изгуби доверието – обяснението е едно

Освен всички аргументи посочени от политолози, експерти, политици от опозицията, за краха на доверието в ГЕРБ има и един, който Никола Николов, наблюдаващ отдавна и отблизо политическите процеси, смята за особено важен:
„След местните избори в нито една община не беше възпроизведена коалицията управляваща държавата и това се случи по вина на ГЕРБ. Предпочетоха тематични безпринципни мнозинства, защото се плашеха от коалиционен контрол и естествено поеха целия негатив от управлението и на общините. Няма как да обясниш на гражданите (а те са най-близо до местната власт) защо фирма от Благоевград санира в Разград, а разградската във Видин, видинската в Бургас и т.н. Обяснението е едно: корупция.“

Петя ВЛАДИМИРОВА
Dnevnik.bg

1 2 3 5