Архив: Страната

Спряха строителството в къмпинг „Юг“

Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас забрани днес строителните работи на къмпинг „Юг“. В заповедта за принудителната административна мярка експертите се позовават на чл. 123, във връзка с чл.121 и чл. 122 , ал. 2, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие.
Заповедта на РИОСВ – Бургас е продиктувана и от факта, че са настъпили съществени промени в екологичното законодателство, изискващи разрешеното строителство да се извършва след процедура, съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (предполагаща наличието на опасност от унищожаване и/или увреждане на най-близко разположената защитена зона, част от европейската мрежа „НАТУРА 2000″).
Мярката се налага до провеждане на процедура, съгласно Закона за биологичното разнообразие и приключването ѝ с окончателен акт. От РИОСВ – Бургас припомнят, че обжалването на заповедта за принудителната административна мярка не спира изпълнението й, позовавайки се на чл. 123, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие. /КРОСС/

Митничарите от „Капитан Андреево“ остават в ареста

Пловдивският апелативен съд остави за постоянно в ареста последните шестима от митничарите от ГКПП „Капитан Андреево“, срещу които са повдигнати обвинения за контрабанда на цигари през границата с Турция. В ареста остават митничарите Юри Гудев и Христо Палазов, граничният полицай Янчо Георгиев, служителят Николай Перчемлиев, управителят на спедиторска фирма Динко Щилянов, както и началникът на смяна на митницата на граничния пункт Красимир Добрев.
Определението на Апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. /КРОСС/

Ловците искат по-строг контрол и забрана за капаните

Ловците в България подготвят национален протест, ако до края на май парламентът не приеме промени в Закона за лова. Действащият закон дава право на министъра да разделя ловни площи и да предоставя част от тях на хора, които дори не са от съответния регион, обясни Васил Василев, главен секретар на Ловно-рибарското сдружение.
Това нещо се използва умело, включително и с постигане на предизборни обещания. Местният народен представител се опитва по всякакъв начин против волята на хората да разделят една дружинка, само и само да угодят на хората, на които са обещали преди изборите, включително да се заиграват с етническия мир.
Другият сериозен проблем е, че в страната има 120 заградени площи, които се ползват от частни концесионери. За да удовлетворят интереса на частните посетители в тези площи:
Започна едно безконтролно залагане на капани на улов на жив дивеч, който се внасяше в тези заградени площи и през годините имаме случаи как група банкери отиват в едно ловно стопанство и за два ловни дни убиват 220 броя дива свиня. Това няма нищо общо с принципите на лова, това е избиване на затворници, защото тези животни, вкарани в тези малки по площ заградени площи, те на практика нямат шанс да се спасят.
Затова и ловците настояват за промени, които да забранят използването на капани и да регламентират по-строг контрол, предаде БНР. /КРОСС/

Промени в Конституцията поискаха управляващите

Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на правосъдието Христо Иванов обявиха на извънредна пресконференция началото на т.нар. съдебна реформа.
„Без няколко промени в конституцията, всяка съдебна реформа ще бъде неефективна. Откъде ли не я гледахме ситуацията. Не бих се наел да подкрепя нещо, което не е достатъчно силно и достатъчно ефективно“, каза в началото Бойко Борисов.
Управляващите ще предложат промени в конституцията, които ще сложат край на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС). Според Борисов, ако не се промени Конституцията, сегашният ВСС ще остане да действа две години и половина. Съдебната реформа, без промяна на Конституцията, ще бъде половинчата и с право биха ни обвинили, че това не е каквото очакват хората, заяви Борисов и след срещата си със заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен.
„Хората очакват да има бързи съдебни процеси, да има справедливост, бизнесът го очаква. Всеки представител на ЕК или гост от друга държава поставя въпроса за справедливите съдебни решения. Не бих се наел да подкрепя нещо, което не е достатъчно силно и ефективно“, коментира премиерът.
Премиерът съобщи, че снощи е провел консултации с Радан Кънев и има пълната подкрепа от Реформаторския блок. Тази сутрин той е убеден, че ще се намери консенсус с всички политически партии в парламента.
Предлагаме ВСС да бъде излъчен отново на две камари – съдии и прокурори, заяви Борисов.
Христо Иванов допълни, че предвиждат съкращаване на мандата на ВСС на до две-три години и въвеждане на явно гласуване и обясни: „Това, което ни е целим, е следващият състав на ВСС да бъде избран пряко от всеки съдия и всеки прокурор, за да не говорим за кланове. За нас остава да следим как ще бъде избрана парламентарната квота. Не само да ни го покажат по телевизора“.
Намерение на кабинета е да направи прокуратурата по-ефективна и да въведе някаква форма на парламентарен контрол за държавното обвинение. Не се предвиждало намаляване на мандата на главния прокурор.
„Тази реформа не изчерпва съдебната реформа“, каза Иванов.
Вицепремиерът Румяна Бъчварова обяви, че така управляващите стартират „процеса на един основен ангажимент, който сме поели пред избирателите – провеждане на съдебна реформа“.
„Имаме амбицията поне до края на тази парламентарна сесия преди лятната ваканция да мине първото гласуване на промени в конституцията. Имаме големи шансове за успех“.
„Вярваме, че нашите коалиционни партньори ще ни подкрепят в парламента“, каза Бъчварова.
Тя допълни, че ще разчитат на диалога с всички партии.
Въпросът със съдебната реформа не се изчерпва с някои промени в Закона за съдебната власт и структурата на ВСС, допълни Бъчварова. Управляващите си поставят за цел да променят процесуалните кодекси, да модернизират юридическото образование и да въведат електронно правосъдие.
Бойко Борисов призова за създаване на инструмент към ВСС, който да търси отговорност от съдиите и прокурорите.
„Няколко дни гледам как моите министри се гърчат заради нещо, което е решено от съда. Вместо да викнат съдията да обясни защо е бутнал нашите решения и е разрешил строителство, трябва да отговаряме ние. Да го викнат да каже: Ето, това са дюни“, продължи Борисов.
Премиерът очаква ГЕРБ да се откаже от своя законопроект за промени в Закона са съдебната власт, който Христо Иванов определи като „подсъдимият Цветанов внася проекта на прокурора Цацаров“. „Надявам се, когато имат решение на правителството си, да го оттеглят“, каза Борисов /КРОСС/

Прокуратурата поиска постоянен арест за съдия Ченалова

Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд искането за задържане под стража на Румяна Ченалова, обвинена в длъжностно и документно престъпления (чл. 282 и чл. 311 от НК).
Ченалова е нарушила служебните си задължения по Закона за съдебната власт и процедурите по Гражданския процесуален кодекс по едно търговско дело, което още е висящо пред Софийския градски съд. И двете обвинения срещу нея – за престъпление по служба и за документно престъпление са свързани с дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“ ООД. Ответник е НЕК ЕАД. Делото е от 2013 г. Това производство бе споменато и в доклада от проверката в СГС, извършена от Висшия съдебен съвет.
Ченалова бе обявена за издирване във вторник, след като неколкократно тя и брат й Станимир Ченалов, който е неин адвокат, не се явявали при следовател, за да й бъде повдигнато обвинение. По-късно същия ден Ченалова се явила в сградата на ДАНС и била арестувана.
Наблюдаващият прокурор по делото срещу Румяна Ченалова е Даниел Шостак. /КРОСС/

Катайнен: Планът „Юнкер“ е за бизнеса, правителствата няма да участват

Не ни достигат инвестиции, поради което не можем да очакваме добро икономическо развитие в бъдеще. В Европа липсва ликвидност и се налага да насърчаваме инвестициите.

С тези думи заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен представи идеята на Инвестиционния план за Европа, или т.нар. „План Юнкер“ на конференция в Дома на Европа в София, съобщи БГНЕС.

„Минахме през много трудно икономическо време за нас, от което останахме с недостиг на инвестиции“, отчете Катайнен. Частните пари не отиват в разумни инвестиции в реалната икономика, добави той.

Планът Юнкер се състои от 3 части, обясни зам.-председателят на Европейската комисия. Първата част е Европейският фонд за стратегически инвестиции, втората – поредица от прозрачни проекти, а третата и най-важна според Катайнен част е задълбочаването и разширяването на вътрешния пазар.

Катайнен обясни, че съществува един нов фонд, който е част от Европейската инвестиционна банка, който ще допълни това, което Европейската централна банка прави в момента и ще привлече инвестиции от частния сектор, но няма да отдава заеми за инвестиции, които са изцяло само в публичния сектор. „Ще се инвестира в проекти с по-висок риск. Основните моменти са да се предоставят банкови заеми на малки и средни предприятия, когато те имат нужда и страдат от ниска капитализация. Искаме да разгледаме фалитите на пазара, тъй като съществува голяма задлъжнялост върху самите малки и средни предприятия“, каза зам.-председателят на ЕК.

След срещата си с премиера Бойко Борисов, заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен заяви, че за да се инвестира спокойно в България, трябва да се изгради подходящ инвестиционен климат. Ключово според него трябва да е усилието за борба с корупцията и установяване на върховенството на закона:
Върховенството на закона е предусловие за привличане на частни интереси. По тази причина Европейската комисия отдава значение на върховенството на закона в редица държави членки, включително и в България. Става въпрос за правосъдие, обективност, за демокрация и за справедлива икономика. Ние помолихме правителството да се насочи към решаване на тези въпроси. Чух, че ще има инициативи в тази посока, което е положителна новина. Всеки, който се готви да инвестира, има нужда от сигурност. Правилата са еднакви за всички от гледна точка на ЕС, съобщи БНР. /КРОСС/

По искане на Цацаров, бюджетът на съдебната власт влезе в Конституционния съд

Конституционният съд (КС) образува дело по искането от вчера на главния прокурор Сотир Цацаров да се обяви за противоконституционна разпоредбата в Закона за държавния бюджет, която ограничава сериозно бюджета на съдебната власт. Делото е под №3 от 2015 г. и докладчик по него е Пламен Киров.
Главният прокурор поиска от КС да установи противоконституционност на разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
Според разпоредбата неизпълнението на приходите в бюджета на съдебната власт не се покрива с допълнителна субсидия от централния бюджет.
В искането си главният прокурор обстойно излага мотиви, че този текст от закона противоречи на основополагащи норми от Глава първа на Конституцията, установяващи принципа на правовата държава, разделение на властите и пряко се конфронтира и с независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт.
В него се казва още, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и законодателната власт е длъжна да гарантира неговия обем и разпределение така, че да може съдебната власт ефективно да осъществява функциите си. Това се постига включително и чрез законовата възможност за компенсиране на недостига от наличностите по сметки от предходни години или с допълнителна субсидия от държавния бюджет.

Париж благодари за уникалната българска изложба

За мен историята на България беше една мечта, защото само бяхме чували за българските археологически открития, но не бяхме ги виждали. Вежди Рашидов направи така, че трудът на археолозите да бъде познат във Франция и това е най-големият подарък, който българският министър на културата направи на френската научна общност и на Музея „Лувър“. С тези думи президентът на Лувъра Жан-Люк Мартинез благодари днес на министър Вежди Рашидов за уникалната българска изложба, открита късно миналата вечер в световния музей.
Жан-Люк Мартинез беше награден днес от министър Вежди Рашидов с най-високото и престижно отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие. Церемонията в салоните на българското посолство в Париж събра посланици и дипломати, историци, археолози, журналисти, сред гостите бе и председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Полина Карастоянова. Тук бе и проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Както е известно, дейностите по цялостната организация на българското участие в изложбата ни в Лувъра се осъществяваха именно под ръководството на проф. Божидар Димитров.
„За мен е голяма чест да получа това отличие. То е високо признание не само за мен, но и за екипа ми и за целия Лувър“, каза при награждаването си Жан-Люк Мартинез.
Наградата „Златен век“ звезда на Министерството на културата получи г-жа Катрин Шевио – директорка на Музея „Роден“. „България има изключително богата история, свързана дълбоко с Франция и с Европа. Вежди Рашидов е двигателят на сътрудничеството на Музея „Роден“ с България, което се случи за първи път и аз съм много благодарна за неговата енергия“, каза г-жа Шевио. Тя подари на министър Рашидов няколко рисунки на Роден. „Част от тях ще намерят място в новата Национална галерия „Квадрат 500″ в София“, оповести Вежди Рашидов.
С високото отличие „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики, министър Вежди Рашидов награди френските и български научни ръководители и куратори на изложбата ни в Лувъра: Беноа дьо Сен Шама, д-р Негин Матьо, д-р Александър Баралис, проф. Д-р Тотко Стоянов, доц. д-р Милена Тонкова.
„Пътят до реализирането на тази изложба беше дълъг и стръмен. Извън прожекторите останаха хората, които работиха повече от 3 години, за да бъде тази бляскава експозиция факт, и това са научните ръководители и кураторите. За техния труд каквото и да е отличие е малко, но „Златният век“ е нашият знак и израз за признание на работата им“, отбеляза на церемонията министър Рашидов.

СГС оправда Росен Желязков

Софийският градски съд (СГС) оправда бившият главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков по делото за костинбродските бюлетини.
По-рано днес от държавното обвинение поискаха две години условно с четири години изпитателен срок.
Според прокуратурата Желязков не е изпълнил служебните си задължения и в резултат на това настъпили обществено опасни последици. Прокурорите твърдят, че Росен Желязков не е командировал на място служители, които да следят процеса по изготвянето на бюлетините в Костинброд.
От своя страна защитата на Желязков обясни, че главният секретар на Министерския съвет няма задължение да осъществява ежедневен контрол върху всеки един служител от администрацията на ведомството.
Самият Желязков обяви, че не се счита за виновен и настоя за оправдателна присъда. Той е категоричен, че не е имало нарушение в нито един етап от изпълнението на договора за отпечатването на костинбродските бюлетини. /КРОСС/

До седмица съдът ще се произнесе има ли фалит на КТБ

До седмица ще има решение по делото за фалита на КТБ, стана ясно днес, след като състав на СГС изслуша страните. Акционерите в затворената банка поискаха нови експертизи, но магистратите не ги допуснаха с мотив, че Върховният административен съд вече се е произнесъл по случая.
Петчленен състав на ВАС, председателстван от Георги Колев, на 2 април потвърди решението на тричленния състав на съда, според което акционерите в КТБ нямат правен интерес да обжалват решението на БНБ за отнемане на лиценза.
Срещу отнемането на лиценза на КТБ жалби във Върховния съд подадоха акционерите „Бромак“ ЕООД“, „Бългериън Акуизишън Къмпани“, отстраненият изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев и Вера Архундова.
Делото в Градския съд „изчакваше“ именно решението на ВАС по жалбите на акционерите срещу отнемането на лиценза на банката от страна на БНБ.
Главният юрист на БНБ Нина Стоянова очаква в най-скоро време да има определение за обявяване на банката в несъстоятелност. Пред БГНЕС тя припомни, че съгласно закона, когато се обяви банката в несъстоятелност, веднага след получаване на решение, Фондът за гарантиране на влоговете назначава синдик от списъка на синдиците.
„Предстои да изчакаме решението на съда и да започне втората фаза по несъстоятелността. Това, което задължително ще се случи, е по въпроса имала ли е банката възможност да извършва плащания и от коя дата е следвало да се осъществи специалният надзор, от коя дата е изпаднала или въобще не е изпадала в неплатежоспособност, ще бъде отнесен към европейските съдилища“, закани се адвокат Менко Менков.
Той бе категоричен, че до настоящия момент българските съдилища отказват да разгледат този въпрос по същество.
Днешното заседание бе проведено при закрити врати. /КРОСС/

1 491 492 493 494 495 521