„Футболист на годината“ – кристалното отражение на българския футбол


Сн: LAP.bg

Ивелин Попов стана „Футболист на годината“ за трети пореден път. И трите пъти заслужено, като през 2015 и 2017 г. го направи с огромна преднина пред останалите.

С отличията си от анкетата играчът на „Спартак“ (Москва) влезе в тройката за всички времена, като се изравни с Христо Бонев. Пред него са само рекордьорът със седем награди Димитър Бербатов и Христо Стоичков (петкратен победител). Единствено Бербатов и Стоичков са печелили приза повече поредни пъти – по четири.

Да се правят сравнения между различните поколения е трудно. Но въпреки това „Футболист на годината 2017“ разкри в кристален образ тъжното положение на българския футбол. Гласуването сред журналистите показа, че на него му липсва качество, което е следствие на дълбоките проблеми по цялата пирамида.

Сам съм, други няма

През 2017 г. Попов изпрати една от най-успешните си години в професионален план. Атакуващият полузащитник помогна на „Спартак“ да стане шампион след 16-годишно прекъсване и спечели Суперкупата на Русия. Записа и пет мача в групите на Шампионската лига, а в националния отбор си върна капитанската лента и направи силни двубои.

И заслужено отново спечели наградата. С близо два пъти по-малко точки втори остана нападателят Мартин Камбуров, за когото на 37 години това е първо влизане в тройката. А трети стана Тодор Неделев, помогнал на „Ботев“ да вземе купата и Суперкупата.

„Естествено, че не съм абониран за тази награда, конкуренция има“, каза дипломатично Попов.

Но уточни: „Очаквах до октомври-ноември да спечеля тази награда. След това се разколебах, тъй като не играех редовно. Тази награда обаче не е за месец или два, а за цяла година. Щастлив съм и благодаря на хората, които са гласували за мен. Изравних една легенда като Христо Бонев и мога да бъда единствено доволен от този факт“.

Не беше далеч времето, в което за първите места в анкетата се съревноваваха футболисти, състезаващи се „Манчестър юнайтед“, „Атлетико“ (Мадрид), „Астън вила“ или такива с важна роля във водещи отбори в Холандия, Русия или Швейцария, например.

Такива бяха „трите коня, дърпащи каляската“ – Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров. След това и Николай Михайлов като вратар на „Твенте“ и Иван Иванов от „Базел“. Такъв можеше да е и Неделев, но той не успя да се пребори за място в „Майнц“ и се върна в Пловдив. Сега вече е друго.

И макар в българското първенство да има футболисти с качества, то за индивидуална награда са важни и спечелените с отбора отличия. А такива имат „Лудогорец“ и „Ботев“. Шампионите обаче все по-рядко и по-малко използват българи в състава си. Показателно е, че единственият призьор на клуба от Разград в анкетата е Марселиньо.

Съвкупността от тези факти е в основата на непрестанното „опипване“ на състава на националния отбор и честата смяна на футболистите в него.

Голямата болка

Наскоро президентът на БФС Борислав Михайлов посочи като успех победите на България срещу Швеция и Холандия. Освен мимолетна радост обаче, те не донесоха нищо повече, защото националният отбор остава без класиране на голямо първенство от 2004 г.

„Наясно съм, че всяка награда е ценна, но футболът е колективен спорт. Затова бих си заменил призовете от „Футболист на годината“ за едно участие на световно или европейско първенство“, каза Ивелин Попов.

Dnevnik.bg

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.