Три годишнини на симфоничната музика в Разград


Снимка на дружество „Железни струни” по време на генерална репетиция за концерта, изнесен на 13 април 1931 г. в салона на училище „Цар Борис Трети”

155 години оркестрова дейност в Разград, 95 години от създаването на симфоничния оркестър и 70 години от одържавяването му. Това са трите годишнини, които се навършват през 2017 г., свързани с музикалното дело в Разград. Градът ни има своята богата музикална история. Ако трябва да потърсим началото на музикалната дейност в Разград, ще стигнем до далечната 1816 г., когато в града идва даскал Христофор Никович и става учител в килийното училище. Тук освен на „часослови, псалтири и апостолът”, той учи децата и на черковно пеене, без което е немислимо килийното обучение.
Когато през месец март 1846 г. Никола Икономов поставя началото на взаимното училище в Разград, се отваря нова страница в историята на музикалното обучение в града. Той започва да преподава пеенето по ноти. Във взаимното училище при Никола Икономов получава своето първоначално музикално образование и Христофор Петров Чалгаджията /1838 – 1888 г./, както и бъдещият музикален деятел Стефан Илиев Попов /1840 – 1893 г./.
Особено голямо внимание се отделя на пеенето по ноти от 1860 г., когато в Разград се открива класното училище. В програмата му пеенето заляга като задължителен предмет. От 1861 г. в училището е изграден за първи път и ученически хор, под ръководството на Стефан Илиев Попов /по сведения на краеведа Христо Стойков/. Воден от желанието си да работи за издигането на родния си град и по примера на шуменци, чието класно училище е завършил и с ентусиазъм възприел музикалните им традиции, пак той организира и първия оркестър в Разград, в който влизат предимно младежи. Те свирят на различни „европейски свирки” /инструменти/.
Сведения за тази организирана музикална дейност в Разград намираме във вестник „България”, в брой 11 от 25 юни 1862 г. :
„Нашият кореспондент ни пише от Разград, 18 юни: В сряда на 13 сего ся празнува и тука годината от възлязването на Нег. Имп. Величество Султан Абдул-Азиса върху царския престол. Мехкемето и конакът бяха осветени с безбройни кандила, тъй и градът, и чаршията. От икиндия до среднощ ся хвърляха много фишеци и пушки. Всичко беше натруфено и весело, а българчетата с бандъта си от различни европейски свирки разхождаха ся по чаршията с хора и викове: „Да живее царът!”

Дописката е показателна, че години преди Освобождението в града ни музикалният живот е вече факт.
На 17 август 1869 г. в Разград е убит защитникът на българската църковна независимост Атанас Попкръстев и както пише в. „Право” от 6 септември 1869 г. убитият „с музика ся занесе на черквата”. Участието в траурна церемония показва, че групата от музиканти е добре подготвена. Крум Денев отбелязва в своите записки, че „в Разград е основан Първият струнен слухарски оркестър на петимата юноши – младежи: 1. Бърни Бърнев, роден 1844 г, първа цигулка; 2. Цанко Марков, роден 1845 г., втора цигулка; 3. Кънчо Жеков, цимбал; 4. Димитър Филков, кларинет /пистон/ и 5. Петър Саев, флигорна /тромпет/. Всичките тези инструменти са купени от Търговищенския панаир /Джумая панаирѝ/ от Брашовските /Кронщадските/ търговци, които всяка година са донасяли и музикални инструменти за продан. Панаирските транспорти с биволски кола, дълги с ръжни, от Русе са преминавали през Разград и оттам през Арнаут – Соуджак – Шекере – Кубадън – Айладън – Ески Джумая.”
Всички тези младежи са изключителни ентусиасти, ратуващи за изява на българския дух чрез музиката. Имали са дарбата, а гражданството е имало потребността от музиката. През 1863 г. към оркестъра се присъединява и завърналият се след дълго странстване Христофор Петров Чалгаджиев, който след напускането на града на Стефан Илиев, става негов ръководител. Христофор Петров е добре подготвен и талантлив музикант и успява да развие оркестровата дейност на високо ниво.
По-късно, когато през 1867- 69 г. Стефан Илиев се връща в града и за втори път става главен учител на Разградското училище, завършил преди това френски колеж в Цариград, той донася в Разград нови музикални знания. Освен че преподава пеене в училището, той развива хорова и оркестрантска дейност, започва да композира и редица песни – което го прави първия местен композитор.
Музикалното образование в Разград продължава своето развитие и по времето на учителстването на Д. Хранов, А. С. Цанков, Ламби поп Иванов, Никола Сукнаров. Ученическият хор се налага като сериозен музикален институт, а младежкият оркестър – като всепризнат, желан и авторитетен самодеен колектив, чиито редици постоянно се попълват и освежават от младежи, подготвени в класното училище.
Информация за музикалния живот в града черпим и от други източници. В личния си бележник Анание Явашов споменава, че по това време в Разград се подвизавал Павли – унгарски емигрант, който имал пиано и свирел на него при Мюкере ханъм и който през 1879 г. се завърнал в Унгария. Липсват данни, обаче, да има връзка между него и разградските музиканти.
Музикалните традиции, създадени преди Освобождението в Разград, биват възприети, оценени и доразвити от редица дейци и след 1878 г. и благодарение на това градът ни става един от най-известните музикални средища в България.
След Освобождението 1878 г. в Разградското четвъртокласно училище е назначен за учител бесарабският българин Павел Каракулаков. Високоинтелигентен и образован младеж, макар че прекият предмет на преподавателска дейност да не е музиката, той по свой почин въвежда за пръв път в училището изучаването на нотното пеене. Подбира ученици с подходящи гласови данни и ги обучава в хорово пеене. За кратко време успява да състави ученически църковен хор и на 25 декември 1878 г., на Коледа в храма „Свети Николай Чудотворец” литургията е обслужена с хорово пеене.
Когато през 1885 г. Павел Каракулаков заминава да продължи образованието си в Мюнхенската политехника, неговата просветно-музикална дейност поема назначеният година по-рано учител по пеене в Разградското, вече петокласно училище – руският младеж Алексей Владимирович Шульговский, родом от гр. Чернигов. Той веднага се заема с продължение на започнатото от Павел Каракулаков, с издигане на музикалното ниво не само на учащите се, а и на разградските граждани. Шульговский комплектува разширен състав на своя хор. Разучават се не само църковни песни, но и е подбран един по-широк репертоар от светски песни. Ученическият хор дава концерти не само пред разградската публика, а и в съседните градове – Русе, Варна, Шумен, Търново, Търговище, както и в някои по-големи села. Алексей Шульговский развива и значителна извънучилищна музикална дейност, като основава първия струнен оркестър, в състава на който влизат 16 младежи, с почти пълен комплект музикални инструменти. Доставката е направена от чешката музикална фирма Ян Башта, а всеки музикант заплаща предварително своя инструмент. Репертоарът е разнообразен – маршове, полки, валсове, хора, ръченици… И един празничен ден оркестърът изненадва разградското гражданство, като устройва първия си дебют на открито в покрайнините на града – на Табията.

Любителският оркестър при читалище "Развитие" с ръководител Алексей Шульговский, 1889 г.

Любителският оркестър при читалище „Развитие“ с ръководител Алексей Шульговский, 1889 г.

През 1895 г. Разградската гимназия се оформя в окръжна мъжка гимназия, а за учител по пеене е назначен 24-годишният Николай Тодоров. Завършил Пражката консерватория, той притежава висока музикална култура. Извън училището Николай Тодоров организира граждански мъжки хор от учители и любители-младежи. Хорът дава няколко концерта в читалището, а ръководителят му замисля създаването на любителски струнен оркестър при институцията. Но неговите инициативи не се реализират напълно, тъй като се налага дейността му да бъде преустановена по здравословни причини.
През 1897 г. отново се подема инициативата за създаване на любителски струнен оркестър към читалище „Развитие”. Богдан Торчанов, аптекар в града, дава съгласието си да поеме диригентството, да организира и обучава оркестъра. През есента на същата година от името на читалището е направена поръчка на музикалната фирма „Орий Цимерман” в Лайпциг за пълен комплект от музикални инструменти, за струнен оркестър от 25 души, заедно със съответните школи за всеки вид инструменти и бронзови попютри за нотите. Обучението започва веднага, като на Богдан Торчанов помага синът му Тодор Торчанов, цигулар. През следващите години репертоарът се обогатява, оркестърът излиза пред гражданството със самостоятелни концерти. От началото на 1902 г. при читалището остава да работи любителски оркестър в състав от 12 души под диригентството на Максим Стоянов. Именно в него през 1908 г. се включва Илия Бърнев, който по-късно е основоположник на Разградския симфоничен оркестър. Читалищният оркестър, макар и в намален състав, продължава да работи и обогатява своя репертоар. Той просъществува до 1912 г., когато е обявена Балканската война и почти всички оркестранти са мобилизирани. След демобилизацията оркестърът не успява да възобнови дейността си, а всички музикални инструменти и пособия са предадени в читалището.
При такъв богат и разнообразен музикален живот, създаването на симфоничен оркестър в Разград е естествена последица. А създаденото през 1904 г. музикално дружество „Железни струни” се превръща в опора на музикалния живот в града. Основателите на музикалното дружество си поставят отговорната задача да издигне музикалното ниво на своите членове и гражданството. Изключително богата и интересна е дейността на хор „Железни струни”. Наред с хора, завидна музикална дейност развиват и други музикални колективи – Детската музикална китка, ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян”.Но безспорно най-значителен принос за развитието на музикалната култура в Разград има Симфоничният оркестър. Той има своите предшественици в лицето на няколкото малки, създадени в различно време инструментални състави. Създателят на симфоничното дело в Разград, безспорно е Илия Бърнев.
Роден в Разград през 1889 г., учи музика в Киевската и Московската консерватория, но прекъсва следването си поради избухването на Първата световна война, в която участва като мобилизиран офицер. През Балканската война е капелмайстор на 44-ти пехотен полк, а в края на Първата световна война – капелмайстор на 82-ри пехотен полк. След края на войната, в продължение на една година работи като хор-майстор и втори диригент на оперния „Свободен театър”. През 1920 г. е назначен за учител в Разградската гимназия, където учителства в продължение на 27 години.
С него започва една продължителна и системна музикална, предимно оркестрова дейност в Разград, в продължение на 20 години. С изключителна амбиция и любов към симфоничната музика, с голяма настойчивост и много труд, Илия Бърнев създава в Разград много кадри инструменталисти, а с редовните симфонични концерти изгражда традиция и публика, която цени художествената симфонична музика. Така през 1922 г. Илия Бърнев дирижира първия симфоничен концерт в Разград, с оркестър в състав над 40 души. В програмата на концерта са изпълнени увертюрата „Егмонт” от Бетовен и Симфония № 8 „Недовършена” от Шуберт. Този първи концерт на Разградския симфоничен оркестър, самият Илия Бърнев определя като начало на симфоничния оркестър в Разград. В състава на оркестъра тогава са: Борис Дяков – първи концертмайстор, аптекарят Владимир Николов – чело, Георги Хр. Тасев – флейта, Божимир Вълчев – цигулка, д-р Любен Киров – цигулка, д-р Владимир Чифчиев – цигулка, Никола Бояджиев – цигулка, Николай – Аргиров – цигулка, Стефан Куртев – чело, ученици от Мъжката гимназия Венеслав Попов – обой, Михаил Бозаджиев – чело, Иван Манев – цигулка, Боян Христов – цигулка и други граждани, военни музиканти и ученици от гимназията. Тъй като Илия Бърнев се премества да учителства в Поповската гимназия, след много кратко време се налага оркестърът да преустанови дейността си. Но когато през 1925 г. Илия Бърнев отново се завръща вРазград, дейността на музикалната формация е възстановена. Негова постоянна грижа е да открива музикално надарени ученици и да ги насочва в музикалното им развитие – за хористи в „Железни струни”, на други дава подходящи инструменти и се заема с обучението им. Така Разградската гимназия се превръща в извор на музикални кадри, много от които влизат в състава на Разградския симфоничен оркестър.
А за да сплотява музикалните таланти в гимназията, за да създаде по-добра организация на концертната дейност, Илия Бърнев създава музикалното дружество „Михайлов Стоян” през 1927 г.

Оркестърът на Музикално дружество „Железни струни” с ръководител Илия Бърнев по време на концерт на 15 април 1928 г.

Оркестърът на Музикално дружество „Железни струни” с ръководител Илия Бърнев по време на концерт на 15 април 1928 г.

Симфоничният оркестър обаче разширява своя репертоар, изнася и концерти в други градове с музикални традиции – с голям успех в Шумен през 1931 г., в Русе и Свищов през 1835 г., като съставът на оркестъра е подсилен с възпитаници на гимназията. В разградската гимназия се развива отлично и духова музика, която активно участва в музикалния живот на града, като изнася концерти в парка на дружество „Лес”, взема участие в съвместни програми със симфоничния оркестър и гимназиалния хор.
От 1932 г. успоредно с дейността на Разградския симфоничен оркестър, концертна дейност развива увеличен състав на салонен оркестър с диригент Димитър Котларов, а по-късно – инж. Боян Христов. По това време, по предложение на Илия Бърнев, Разградският симфоничен оркестър и тогавашният „Народен хор” обединяват дейността си и образуват Музикално дружество „Разградска филхармония” със задача да изнасят съвместни концерти и оперети.

Част от оркестъра при гимназията след репетиция.

Част от оркестъра при гимназията след репетиция.

От лятото на 1945 г. оркестърът започва нов етап в своето развитие, вече под диригентството на завърналия се в града като военен капелмайстор Стефан Вачев. Ученик на Илия Бърнев, израснал в Разград, но завършил с отличие музикално образование в София, като капелмайстор в града Вачев се отдава с изключителна любов на делото на Разградския симфоничен оркестър. Под негово ръководство от 1945 до 1947 г. /последните две години от самодейния период/са изнесени 5 премиерни симфонични концерта, които са повторени 17 пъти в Разград и други градове.
След 25-годишния юбилеен концерт на оркестър през април 1947 г., Разградският симфоничен оркестър в състав от 64 оркестранти гостува с голям успех в Русе, Шумен, Плевен и София. Гостуването му в София на 25 април 1947 г. е единственият случай, самодеен голям оркестър от провинцията да гостува с подчертан успех на официален концерт в столицата. Концертът е предаван по Радио София и е върхът на целия самодеен период на Разградския симфоничен оркестър.

Разградският симфоничен оркестър с диригент Стефан Вачев по време на концерт през 1947 г.

Разградският симфоничен оркестър с диригент Стефан Вачев по време на концерт през 1947 г.

На 1 август 1947 г. Разград влиза в културната история на България като най-малкият град в страната, в който се ражда и налага един държавен симфоничен оркестър. Той е роден, развиван и укрепван по естествен път, като благодатен плод на ентусиазма и труда на разградската музикална общественост. Благотворно и съзидателно е делото и на разградското читалище „Развитие”, което години наред подготвя разцвета на оркестровото дело в града ни. След одържавяването му, младият тогава Държавен симфоничен оркестър започва ентусиазирана концертна дейност. На 25 и 26 октомври 1947 г. се състои първият тържествен концерт, предаван по Радио Варна. На концерта присъстват композиторите Петко Стайнов и Филип Кутев. А веднага след одържавяването на оркестъра, Илия Бърнев е обявен за почетен негов диригент и той дирижира следващия официален концерт на оркестъра на 28 и 29 декември 1947 г. Това е и неговият последен концерт пред разградското гражданство.
Станал държавен, Разградският симфоничен оркестър навлиза в години на възход. Концертите му са истински културни празници. Нещо ново, с което Разград дава пример и на други градове, е разнасянето на висшата симфонична музика в градове и села, и то с истински успех. Не е възможно в подобно изложение да се направи дори и кратък преглед на историята на една музикална институция с толкова богата и разнообразна дейност. Не е възможно да се обхване и дейността на всички музикални формирования в Разград, дали своя принос за разцвета на музикалното дело в града – кинооркестърът при читалище „Развитие” Детската музикална китка, Детската музикална школа „Илия Бърнев”, отгледала толкова музикални дарования… Но не това е целта ни. Идеята ни е във връзка с навършващите се през 2017 г. годишнини, да припомним на гражданството ентусиазма и голямата любов към музиката на първите. Защото Разград е съкровищница на музикални таланти, които със своите постижения отговарят и на най-изтънчените потребности от музика на обществеността.
Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей, Разград

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.