Тошо ПЕЙКОВ: Нашият образ – до техния образ. Но не по-долу!


Едно от събитията, с които беше тържествено отбелязан Празникът на Разград – 28 януари, беше откриването на гостуваща изложба „България в блясък. Владетели, дворци и творци на Третото българско царство”. Изложбата е по инициатива на Регионалния исторически музей в Разград и Движението за национално възраждане „Оборище” и е експонирана във фоайето и Конферентната зала на Общинския културен център. Публиката ще има възможността да я види до 10 март 2016 г.
Автор на снимките и текстовете е Тошо Пейков – доктор по социология, фотограф. На откриването на изложбата на 28 януари авторът сподели с разградската публика, че в нашия град подрежда „България в блясък” за 44-ти път и обоснова интереса си към темата. Но не всичко е възможно да бъде разказано в подобно кратко изложение. Затова специално за е-Razgrad той сподели:

Г- н Пейков, какво не успяхте да споделите с публиката при откриването на изложбата?
Визуалното, красивото, зрелищното привлича зрителя и му помага да съсредоточи вниманието си върху идеята, върху текста и върху образа. Това са образи, които с трепет и любов издирих през последните години. Това е най-вече представата за българина след Освобождението, неговата представа за самия себе си, за хората, които са живели тогава. Както справедливо отбелязва проф. Андрей Пантев, княз Александър Батенберг е отвоювал и разширил България двойно и трайно, а след това в битки, в смърт и неволи е отстоявано българското. Това е една обща, обединяваща идея, която е била поставена в основите на Третото българско царство. Този е и смисълът на изложбата. Освен, че трябва чуждите да ни забележат, първо трябва ние самите да се забележим!

Всъщност, как възникна първоначално идеята за тази тема, какво привлече интереса Ви към „България в блясък”?
Бях директор на Фонд „13 века България”, когато потърсих, във връзка със служебните си задължения, както тогава аз ги възприемах, неписани в длъжностната ми характеристика, че трябва да разкажа за България през вековете. И тъй като не открих никъде образите, започнах сам да ги търся, да ги създавам, да ги дигитализирам с фотоапарата. Посещавах най-напред музеи, изложби, и първо бях привлечен от историята на християнството. Така възникна един мощен, голям албум с 50 икони и снимки на манастири от български православни иконографски школи. Така се получи изложбата „България в блясък. История на християнството в българските земи.” Тя беше разширена с темата „Българският принос към Световното наследство”. Едни от най-прекрасните творения, включени в списъка на ЮНЕСКО, са плод на българската християнска цивилизация. Дори бих желал сега да ги припомня. Това са Рилският манастир, Ивановските скални църкви, Боянската църква, която заема челно място в списъка на ЮНЕСКО на световните ценности, които са поставени под специална закрила, и разбира се, Старият Несебър със своите над 40 църкви.
Още в една от първите си изложби представих и Мадарския конник, който е включен в списъка на ЮНЕСКО и е избран за символ на България в национален конкурс. А също така и Тракийските гробници – Свещари, която е близо до Разград, и най-напред откритата Казанлъшка куполна гробница, която има своя неповторим блясък. Предложих в списъка на ЮНЕСКО да влезе и Александровската гробница. По надписите на гробницата личи, че тя е изписана може би от същите художници или от същото художническо ателие, което е изписвало и Казанлъшката. Разбира се, и двата биосферни резервата: Представих подобаващо биосферния резерват „Сребърна” и Природния парк „Пирин”. Това са нашите обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО. Ние имаме какво да покажем, а тези обекти могат да привлекат и туристи. Затова, когато бях директор на Фонда, предложих на всеки един граничен пункт, на границата, на летищата, на гарите, на автогарите да бъдат поставени деветте табели с обектите, които са включени в световния списък на ЮНЕСКО, с една карта и с текстове на няколко езика, изписани върху табелите, как може да се стигне до тях и какво представляват те.
Например при едно мое посещение в Иваново, виждам една група френски туристи, които започват да се оплакват, че са знаели за Ивановските скални църкви, защото са били показвани в световни географски списания за миналото на България, но не знаели как да стигнат до там. Вместо на билбордовете да стоят… знаете какви образи, могат да бъдат поставени по пътя към Иваново, по пътя към Свещари няколко билборда, които да указват, как се стига до тези наши забележителности.
След това се роди идеята /тя беше предложена от община Карлово за честване годишнина от рождението на Васил Левски/, да направя изложбата „Васил Левски, Карлово, възрожденци и възрожденски градове”. И така, в Карлово възникна една нова красива изложба. Наред с образите на нашите възрожденци и национал-революционери, които издирих, до всеки образ беше поставен родният му град с архивни и нови снимки – стана наистина много интересно. В интернет може да бъде видяна тази изложба.
За годишнината на княз Александър I, първият български княз на Третото българско царство, започнах да снимам образите и най-вече рисуваните портрети, част от които се намират в Националния исторически музей, в Националната художествена галерия, някои във Военно-историческия музей. И така, не успях за годишнината на княз Александър Батенберг, но за 120-годишнината от рождението на цар Борис III – царя Обединител, в голямата зала на галерията „Райко Алексиев” в София бяха експонирани именно тези образи, част от които бяха и в галерията на Разград при предишната ми изложба тук.
Аз съм щастлив, че след това Софийската филхармония ме покани в голямата зала „България” на двата етажа – там се събраха и двете изложби: „Християнството” и „Владетели и дворци на Третото Българско Царство”. След това обиколката продължи в цяла България – в Банско, Сливен, Попово… и ето сега – за Празника на Разград.

IMG_8672Какви са впечатленията от разградската публика? Как тя приема тази експозиция?
Бях впечатлен от активността на хората от Разград, които изпълниха тази голяма площ в Общинския културен център. Активността на младата публика, тази учителка със своите ученици, които пожелаха още по-подробно да бъде представена изложбата, както и желанието за повече подробности от биографията на нашия бележит държавник Стефан Стамболов, ме изумиха. Възхитен съм и от учениците, които толкова живо се интересуваха и останаха почти два часа след откриването. На откриването успях да споделя толкова много неща с младите хора, както и с по-възрастни граждани, които пък имаха пристрастия към един или друг от владетелите. А те също ми разказваха това, което знаеха за нашата история.

И все пак, ако трябва да изкажете в по-компресиран вид голямото послание на тази изложба, как бихте го формулирали?
Голямата идея на тази експозиция е, че България има бляскаво минало, бляскави дейци, бляскави владетели. И настоящето, и бъдещето също могат да бъдат бляскави! Достатъчно е да се изправи българинът, младият човек и да заяви, че не сме по-лоши от другите народи. Че ние сме наравно с тях! Това е именно моето послание, отправено към днешния свят. И, както споделих и на откриването на изложбата – нашият образ – до техния образ, но не по-долу!
Защото виждате как, например, Ислямска държава въздейства върху съзнанието на хората по целия свят… Това са действия, силно въздействащи върху съзнанието на хората. А хората, които вярват, вярват в Бог, вярват, че трябва да спасят своите души. За това българинът трябва да бъде като своите предци – упорит и последователен, за да може да върви напред и да осъществява една обща национална идея, която не пречи да бъде демонстрирана в аморфния европейски свят. Да бъде изтъкната като Българската идея, като българската култура и българската душевност. И в тази връзка не случайно експонираме тази изложба за Празника на Разград, за Деня на Освобождението. Много добре го казва проф. Пантев: „… и по времето на княз Александър Батенберг, когато България се увеличи двойно и трайно, и последният „фес” на робството падна от българската глава”.
В днешния свят има място за българските образи и за българските послания. Но някой трябва да ги заяви, някой трябва да ги покаже.

Нели НИКОЛОВА

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.