Проф. Милко ПАЛАНГУРСКИ: Демокрацията върви гладко само там, където има достатъчно подготвени граждани


Той беше в Разград в рамките на 19-я поход „По стъпките на шейх Бедреддин” на 9 и 10 ноември. Изложението по темата „Българо-турски отношения от Освобождението до 1944 г.” беше атрактивно поднесено пред слушателите, в характерния за него стил. Получи се един много приятен и полезен за публиката разговор по теми от Новата българска история, с препратки и към съвременността.
Проф. Милко Палангурски е преподавател по Нова българска история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” от 1986 г. Проучванията и научните му интереси са най-вече в областта на партийно-политическата система, дипломатическите отношения и стопанската история на страната ни. Автор е на монографиите „Партийно-политическата система на България 1879 – 1919 г.” /1995/, „Либералната /радославистка/ партия в системата на българската парламентарна демокрация /1900 – 1904 г./” /1996/, „България в балканската политика на Русия 1899 – 1903 г.” /1997, 2007/, „Избирателната система в България 1879 – 1911 г.” /2007/, „Избори по стамболовистки 1887 – 1894 г.” /2008/, „По българските парламентарни избори 1894 – 1913 г.” /2011/, Нова история на България I. Княжеството” /2013/. Автор и съавтор е на много студии, статии и учебници.
А утре проф. Палангурски е рожденик. В навечерието на празника му ви предлагаме интервю с него основно на тема ИЗБОРИ с нашето пожелание за здраве и още много лични и професионални успехи.

publika

Проф. Палангурски, отмина един изборен период, резултатите са вече известни и новите местни управляващи вече влизат в ролите си. В такива периоди някак по традиция се обръщаме към историята, и заради това, защото там има много атрактивни примери как не трябва да се прави. Кои са най-фрапиращите в това отношение?
Българските парламентарни и общински избори са нещо, от което може да се извлече цял наръчник, който спокойно можем да озаглавим „Как не се прави!“. И това не е от вчера, няма и да е до днес. Такъв ни е манталитетът. За 136 години поправките на избирателните закони са повече от броя проведени избори и никога не се е стигало до избори, които да не оставят подозрение в обществото. Каквито и да са промените, които се правят, а те следват практиката, за следващите избори винаги се намира начин да се заобикалят и направените промени. Само текстовете, какъв да е размерът и заключването на урната са преживели над 25 поправки, какво да говорим за сериозните неща, като избирателни списъци, вписване и отписването в тях, дописването, проследяването на бюлетините, фалшифициране на протоколите и т.н. Както виждате, няма нещо, което задължително да обявим за изключително и единствено фрапиращо. В различните избори на преден план винаги излиза най-слабата нишка в изборния процес в даден момент. Ето, в този момент започна да се говори не за масово закупуване – а колкото ти трябват в последния момент и нещо ново – дори за закупуване на преференции, което пък е удар върху търсената мажоритарност.
Интересното е, че всички участници в изборите са склонни да търсят пропуските в системата, но разбира се, винаги загубилите са обществено активни и атакуват резултатите. Но трябва да добавим и нещо друго – демокрацията върви гладко само там, където има достатъчно подготвени граждани, които разбират своите права и задължения. За последното не ми се говори на какво ниво сме, защото е една дълга тема, която няма да ни създаде ведро настроение…

Кога избирателната система в България е била най-ефективна?
За 136 години сме сменяли няколко пъти системата и никога не сме били доволни от нея. До 1911 г. тя е 100% мажоритарна, впоследствие се преминава към 100% пропорционална, през 1938 г. се завръщаме отново към мажоритарната, през 1946 г. пропорционалната доминира, след установяването на тоталитарната система се върнахме към мажоритаризма, макар да имаше единна листа и никой да не знаеше кой е в нея, след падането на Берлинската стена отново се върнахме към пропорционалната. На няколко пъти се опитва и смесена система. Нямам спомен да сме били доволни. Винаги вината е в системата – никога в политическите партии и гражданите.

Не мислите ли, че има вече необходимост от пълна промяна в избирателната система? Нямам предвид връщане към нещо познато и работило преди, а нещо напълно ново.
Няма такава система, нито такава новост. Изборната система е или мажоритарна, или пропорционална. Те са окичени с някакви регулиращи добавки в закона, за да се тушират най-основните недъзи, които дават и двете системи. Това е най-трудното и всяка държава регулира процеса съобразно своя опит. Идеята, че едната система е по-добра от другата, е пълна утопия, но както се казва, опитът се забравя. Ние сме сред първите четири страни в света, които въвеждат всеобщото избирателно право през XIX век, сред първите четири, които въвеждат и пропорционалната система в първите години на ХХ в. Както се казва – все първенци и какво от това? След три – четири избора по новата система недоволството отново се появява и се стоварва върху системата с пълна сила.
Идеята, че като се смени системата или се предложи нещо ново и така ще настъпи изборно блаженство, е пълен популизъм. Има едно простичко правило – ако искате стабилно и голямо мнозинство – доверете се на мажоритарната система, ако искате пълно представителство на всички политически групи и слоеве в обществото – тогава се доверете на пропорционалната система. Въпрос на обществено споразумение! В първия случай една политическа партия с около 40% от общия брой избиратели ще има сигурно 55-60 от депутатите и веднага ще се напише – това е непропорционално представяне на народа. Такова ще имате във втория случай, но веднага се казва – това е нежизненоспособен парламент. Както се казва и двете игри сме ги играли.
Същото е, че недъзите ще се преодолеят със задължителното гласуване. Все едно, че от някъде ще се появяват по-умни, по-ангажирани и по-подготвени избиратели. Ако имаше такива и отговарят на този профил, те щяха отдавна да гласуват. Онези, които не гласуват и бъдат закарани до урните, ще гласуват както останалите или ще проведат наказателен вот и резултатът ще е същият.
Подобно нещо ще стане и с гласуването по интернет. Една великолепна идея, която обаче е много опасна. Не за друго, а заради факта, че като няма посредник между избирателя и урната, а такъв се явява изборната администрация, посредник, който да удостовери и гарантира анонимността на вашето избирателно право, може да си представите какво „активно“ гласуване ще настане и какво купуване на гласове ще се развихри, ако няма независим контрол между подаваната бюлетина и урната. Мога да ви кажа и заглавията във вестниците след първия електронен вот – „100 % активност в N-ската махала“ – избора на квартала и резултатите оставям на вашето въображение.

Благодаря Ви, проф. Палангурски! И ако по определени показатели сме „сред първите”, защо не по други да сме „първите”? В действителност системата има нужда от усъвършенстване след вече почти 14 десетилетия. Ето, това вече ще е истинска промяна и дано се случи в по-близко време!

Нели НИКОЛОВА

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.