Полина АНТОНОВА: Заради унищожените записи на изпълненията на Димитър Ненов губим познанието за един изключителен пианист и неговото високо изкуство!


Д-р Полина Антонова е пианист, главен асистент в сектор „Музика” в Института за изследване на изкуствата към БАН. Изследователските ѝ интереси са насочени в областта на музикознанието, история на българската музика (композиторско творчество и изпълнителско изкуство). През 2015 успешно защитава докторат на тема: „Архивът на Димитър Ненов: систематизации, интерпретации, анализи“ в Института за изследване на изкуствата при БАН, с научен ръководител проф.д.изк. Елисавета Вълчинова–Чендова. Завършила е в класа по пиано на именития ни пианист проф. Йовчо Крушев в НМА „Панчо Владигеров”.

Д-р Антонова, как се случи това – да посветите професионалната си дейност на големия клавирен виртуоз – Димитър Ненов?
Димитър Ненов е явление в българската музикална култура, една изключителна фигура в нашата школа. Избрах него емоционално, заради музиката за пиано, която е написал. Професионалното ми любопитство ме отведе в тази посока. А и както е известно, около името и творчеството на Ненов с години витаят различни митове и легенди, които сякаш изместват фокуса. Непрофесионалните среди и изобщо българското общество познава Димитър Ненов по-скоро с легендите, слуховете и „етикетите”, с които сякаш е облепена неговата личност, отколкото с великолепната „Рапсодична фантазия” за голям оркестър или Концертът му за пиано. А това е неистинно. Всъщност, ако Русия има Игор Стравински, а Унгария Бела Барток, то България има Димитър Ненов. Това е истината, другото е съпътстваща информация.

Публиката познава Ненов като пианист, композитор, музикален педагог, по-малко знае за него като архитект. Има ли в личния му архив документи за интересни негови архитектурни проекти – осъществени и неосъществени?
Да, запазени са няколко негови проекта, както и скици. Най-интересни са тези за Държавна музикална академия, създаден в периода 1940–1945 г. и Музикално училище, който не е датиран. И двата са неосъществени. От реализираните е запазено едно хелиографско копие на гарата в Кресна. Има и скици за новата църква в Борисовград (сега Първомай) след голямото земетресение през 1928, в Чирпан.

Каква е съдбата на този архив?
Сложна, болезнена и съпроводена от слухове. Масивът е дарен на Института за музика при БАН (днес Институт за изследване на изкуствата) от Маринка Карастоянова, сестрата на Д. Ненов, малко след неговата смърт, през есента на 1953 г. Години наред неговото пълно разкриване е било проблематично, въпреки изследователския и интерпретаторски интерес към творческото наследство на Ненов. Около опазването на съдържанието му се носят редица слухове, а именно – че архивът е бил прочистван под различен претекст. Фрагментарното състояние и някои липси говорят именно затова. Но това вече няма никакво значение, тъй като няма как да се поправи. Някои въпроси, които наличността на архива повдига, ще останат отворени… Важното е, че вече целият архивен масив, който се намира в Научния архив на БАН, е достъпен за свободно ползване.

Документи за какви неизвестни досега факти за Димитър Ненов Ви се разкриха в работата с архива?
Моята работа в архива е концентрирана преди всичко върху нотните ръкописи. След това кореспонденцията (българска и чуждоезична) и някои автобиографични материали. Открих и идентифицирах нотен материал за смятаната за изгубена „Фантазия” за пиано и оркестър, писана в Дрезден (1920 – 1921 г.). Откри се също така и партитурата на неговата Трета дрезденска симфония, от която по-късно композиторът се отказва.
В архива има и други етюди за пиано (в оригинал и скици), освен тези, които са навлезли в клавирната практика. Интересни са и ранните творби на Ненов – първият му опит в жанра на клавирния концерт (1919 г., чиято партитура бе реставрирана). Пак от този период се откри и едно конкурсно симфонично произведение „Тутраканска епопея” 1917 – 1918 г.
Запазени са скици за две духовни песни за смесен хор от 1936 г. „Молитва” , за която има и партитура, но не е изпълнявана и е непозната, и „Реквием” за смесен хор, виолончело и гонг, като за второто произведение са налични само няколко скици нотен материал. Каква е съдбата на партитурата не се знае, въпреки че Ненов анотира произведението си в няколко творчески списъка. Песните са писани по повод смъртта на любимата на Д. Ненов, Веска Цонева.
Откриха се и скици за клавирни миниатюри, проект за опера, една непозната редакция на Шопеново ноктюрно за пиано, което Ненов преработва за виолончело и пиано, и други жанрови скици.
Кореспонденцията разкри близката му професионална и приятелска връзка с диригента Любомир Романски. Запознанството му с прочутата пианистка Маргарита Лонг. Професионалните му контакти с цигуларя Петър Панов, пианиста Сава Савов, виолончелиста Славчо Попов, певеца Тодор Мазаров и редица други именити артистични личности, в България и Европа.
Интересна е и семейната кореспонденция, защото тя загатва за един тежък семеен конфликт, който белязва живота на Ненов.
Откриха се и лични дневници на композитора от Дрезденския период, само няколко листа запазени, на немски език, които показват тежкото емоционално и здравословно състояние на композитора в периода 1925-1926 г.
Кореспонденцията разкрива множество житейски и творчески проблеми, съпътствали Ненов през целия му живот. Показват неистовата борба на един дълбоко чувствителен, свръх талантлив маргинал с тежката житейска реалност. Най-общо казано, разбира се.
Разкриват и професионалните възможности за издаване, звукозапис и изпълнение на произведеният на Ненов, извън България, които обаче по една или друга причина остават неосъществени.
Има документи, които разкриват тежкото здравословно състояние на композитора. Всъщност кризите започват още в Дрезден, за което документира неговият личен дневник.

Знае се, че след 1944 г. записите с изпълнения на Ненов в Българско радио са унищожени. Останал е само един – с изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 2 на Лист. Какво губим заради този факт?
Губим познанието за един изключителен пианист и неговото високо изкуство!

В едно свое интервю твърдите, че той не е искал да бъде издаван в България? Защо, каква е причината?
Кореспонденцията разкрива, че Ненов недоволства от грешките и неточностите при издаването му България. Tърси възможности да бъде издаван от Universal Edition, Simrock и Hofmeister.

Вие сте и преподавател по пиано. Как проучванията и съприкосновението Ви с личността на Ненов, който също е и клавирен педагог, се отразяват на работата Ви с децата?
Опитвам се да изляза от шаблонния урок по пиано и освен техническите умения, без които никой пианист не може, да разширявам детския кръгозор в областта на изкуствата, не само върху музиката. Това формира естетически вкус и познание за стиловете и формата.

Разград пази паметта за Димитър Ненов – с мемориалната експозиция в родната му къща, с Музикалните дни и конкурсите за млади пианисти, с музикалните събития в града ни, а и Разградска филхармония носи неговото име.
Благодарим Ви за това интервю!

Нели НИКОЛОВА

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.