Кристислава – момичето, което никога не е тичало, но ще полети на крилете на първата си стихосбирка


Къдрокосата чаровница защити правото си на щастливо детство и на протестите в Разград, и на жълтите павета в София

Тя е на 12. Никога не е тичала. Пише стихове.

И в биографията си вече има още една победа – Морална! Физическите победи тя отдавна не брои.

Къдрокосата и усмихната Кристислава е едно от онези „уж болни деца“ и участва в битката срещу онзи уж вицепремиер. Буквално – тя протестира до Часовниковата кула в Разград. И със стихотворение, в което обясни на втория в правителството какво е да се бориш да си щастлив и сред другите, след като си започвал да се бориш срещу каприза на съдбата още с първата си глътка въздух.

Кристислава Пенчева идва на бял свят с диагнозата Детска церебрална парализа, поразила основно крачетата ѝ. Тя вече е претърпяла четири операции за корекции, и пета – за поставяне на имплант в лявото стъпало. Предстои шеста – за имплант в другото краче.

Никога не е тичала, но вече ходи спокойно, говори бавничко и е винаги усмихната, а маслинените ѝ очи греят.

Безкрайно влюбена е в мама Елена, тати Пламен и братчето Михаел, който е на шест години и също като нея страда от епилепсия.

Миналата седмица двамата заедно бяха отново в София на поредния лечебен курс.

Трудно е, особено с парите… Кристи силно се надява, че мама ще може да ѝ е личен асистент и следващата година, а мама – имплантът да мине през Фонда за лечение на деца или през Здравната каса.

„Не се страхувам от операциите, аз не ги усещам, после е малко по-трудно, но се справям“, казва чаровницата. Майка ѝ допълва, че Криси няма време за рехабилитации редовно в дневните центрове в Разград. Тя до обяд е на училище, където я придружава мама, после се прибират у дома. Криси задължително почива поне два часа, защото се изморява по-бързо от връстниците си, а после се захваща с уроците. И те ѝ отнемат повече време – пише и чете по-бавно и това отнема време.

Затова ходи при възможност за прегледи и рехабилитация два пъти в годината в София.

Любимият предмет на шестокласничката в ОУ „И.С.Тургенев“ са българският език и литературата, а в класа приятели са ѝ всички. Има си и домашен любимец – декоративно зайче.

Криси още не знае, но мечтата ѝ да има авторска стихосбирка, ще се сбъдне – и това няма да е много далеч във времето. Детето показало стихотворенията си на един от протестите в София. От дума на дума, стиховете стигнали до точния човек. Детски, грапави, но искрени, пропити с чувство и прозрение. Те са вече при редактора на бъдещата стихосбирка, която си има и художник, който ще илюстрира страниците и корицата. Криси не го познава, той е приятел на нейни приятели от протеста по улиците на София. Пак приятели на нейни приятели ще помогнат книжлето да бъде отпечатано. Защото детето с ангелското лице е истински герой, категорични са те.

Криси с мама по време на протеста против системата пред септември в Разград

Криси с мама по време на протеста против системата през септември в Разград

„Упрекваха ни по време на протестите, че исканията ни са безкрайни“, казва Елена. „Как да обясня, че преди да се роди Криси бяхме нормално семейство – с работа и мечти. Когато ми подадоха в ръцете детето и научихме диагнозата, всичко това се взриви. Онези мечти останаха там. Заместихме ги с борбата тя да има детство, да бъде щастлива. Напоследък започвам да се плаша. Какво ще правят децата без нас, ако нещо се случи с мен и съпруга ми?

Не се оплаквам, просто разказвам. Но не разбирам защо държавата не приема, че децата като Криси имат нужда от повече грижа и помощ от тази, която получават. Не разбирам защо няма закон за личната помощ, който да гарантира на Криси и всички като нея, че след подробна оценка на потребностите ѝ, тя ще получава адекватна за нея помощ. За да порасне с равни възможности и да бъде полезна на себе си и държавата.

Не разбирам. Но настоявам да се случи. Аз и останалите майки като мен. Защото аз и те искаме да гледаме спокойно децата си в очите“, категорична е Елена.

Разговаряме с Криси и майка ѝ в уютен кът в училището след часовете. Иска и другите деца със здравословни проблеми да излязат от домовете си и да бъдат сред останалите – та те са като тях! Криси разказва, разказва, въпреки че има сериозно домашно – преразказ от името на героя в разказа „Косачи“. Но изведнъж се сети за зайчето у дома – не е хубаво да стои дълго само.

А след като Мишо си дойде от детската градина, ще започне поредният урок по хип-хоп танци, които са му любими и които учи в забавачницата.

Ще заспи с мечтата да бъде поетеса. На това не може да попречи никой и нищо, даже и онова „уж“…

……………………………………….

Есен

Есента дойде!

Щъркелите и лястовичките

заминаха на юг.

И само врабчетата останаха тук.

Цветята са се сгушили под земята,

а вечерта изгря луната.

 

* **

Валентина

Лельо Вали, лельо Вали,

благодаря за помощта ти

да развия моята мечта,

Да имам книжка

със картинки – 

красиви като балеринки

на корицата да има птички,

да може тя да радва всички.

 

* * *

На Валери

… По улиците на София

 с разплакано лице

майките ни държат плакати

в своите ръце.

Носят рисунки

с твои смешни муцунки…

Ще дойде победата –

с прегръдки, целувки!

Но няма да бъдат забравени

думите ти за кресливи жени

с „уж болни деца”…

И защото нямате майчинските чувства –

Затова държавата ни е пуста.

 

* * *

В храма

Извикайте децата –

да боядисат яйцата.

Челата и бузките червени

като макове засмени.

В храма отидете

и свещички запалете.

Там – за здраве

с яйцата се сборете.

 

* * *

Новото училище

В новото училище

вече няма скука.

Имам приятели добри

за весели игри.

 

/e-Razgrad/

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.