Една доброволка на 93


Ирма е едно 93-годишно момиче. Една жена, която никога не се е спряла пред нищо и която вярва, че можеш да живееш истински на всяка възраст и за това е необходима определена доза безразсъдство и пълна отдаденост. Вече стана звезда в социалните мрежи. Благодарение на един пост на внучката ѝ Елиза.

Един пост и две снимки, на които баба ѝ е на летището: „Това е моята баба Ирма – пише Елиза – едно 93- годишно момиче, която тази нощ отлетя за Кения. Но не на туристическо пътешествие, с билет за отиване и връщане, а замина за едно детско селище, едно сиропиталище. Публикувам това, защото вярвам, че всички ние трябва да съхраним малко безразсъдтво, за да живеем истински, а не да преживяваме. Вижте я … може ли някой да я спре? Обичам я!”
„Не съм си и представяла дори, че всичко това може да се случи – казва Елиза по телефона за Repubblica – Майка ми ми изпрати снимки от летището и виждайки моята баба, с нейния червен куфар и бастуна ѝ, се почувствах толкова горда, че написах този пост.”
Баба Ирма живее в Новента Вичентина /намира се в област Венето, близо до Виченца – бел. прев./. Останала е вдовица на 26-годишна възраст, с три деца, а по-късно е загубила едната си дъщеря. „Моята баба винаги е обичала живота и никога не се е спирала пред нищо. Посвети се изцяло на семейството и да помага на хората – разказва Елиза. – Винаги е била пример за мен.”
Вярно е, че баба Ирма е за пример, защото вече от две години Елиза Корто не излиза в отпуск, а прекарва ваканцията си, за да помага на сирийските бежанци в гръцките лагери: „Бях в Солун и Атина, през 2016 и 2017 г., надявам се, че ще мога да отида пак там и тази година.”
След като е публикувала поста, Елиза не е успяла да се чуе с баба си. А желанието ѝ е да напише точните ѝ координати, защото счита това за важно. Самата тя вече е тръгнала по пътя на приключенията – като баба си.
Има една семейна двойка – разказва Елиза – която от години ходи в Кения всяка година за по един месец. Тя се ангажират с децата, а той извършва дейности по поддръжката на сиропиталището, основано от един мисионер от Виченца, младок като баба ми. Откакто баба ми знае за това, е помагала с каквото може. Но тази година реши да бъде още по-полезна и казала на майка ми, че заминават за Кения: „Всъщност аз заминавам, а ако ти ме придружиш, ще бъда доволна.” Невероятни са! И ще останат там три седмици. – Елиза прави пауза… – А може би баба ми ще избере да остане в Кения и да не се върне повече, всичко е възможно… Познавайки голямото ѝ сърце и неизчерпаемата ѝ енергия.

Превод: Нели НИКОЛОВА

Източник:repubblica.it

Коментари


Име*:
Мнение*:
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.